Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Значи може да минат дни, седмици или месеци от извършването на престъплението, преди собствениците да забележат, че нещо липсва.

— Точно така. — Кеалоха въздъхна.

— Ами свидетелите? Някой видял ли е нещо необичайно?

— Това е друг проблем. Много от съседните домове и апартаменти за съвместно владение са или празни, или непрекъснато наемани от различни туристи. Как да разбереш кога някой е пришълец, ако и ти самият си такъв? Помолихме градинарите, пощальоните, чистачите на басейна — изобщо хората, които постоянно са тук — да бъдат нащрек, но те не са по-добри от туристите в забелязването на такива неща.

— Трябва да има поне няколко случая, в които да имате приблизителна представа кога е станала кражбата. Никога ли не са се включвали аларми? Никога ли не сте получавали съобщения за току-що счупени прозорци или разбити с лост врати?

— Изключително рядко.

— Кога и къде са станали те?

Кеалоха отвори една прошнурована папка на бюрото си и я подаде на Монк, който прегледа страниците.

Помислих си, че на Кеалоха сигурно му е страшно удобно цялата информация да му е толкова наблизо и под ръка. Започвах да подозирам, че всичко това е нагласено, че през цялото време Кеалоха искаше Монк да попита за кражбите с взлом.

— Всички тези кражби с взлом са станали посред бял ден, в делнични дни — каза Монк. — Защо крадецът би поел този риск?

— Не знам — каза Кеалоха.

— Това е странно — каза Монк, имайки предвид нещо, което четеше. — Според тези доклади някои от кражбите дори са станали в квартали, където жилищните сгради са с портиери, и в охранявани сгради. Как са могли крадците да влизат и да изнасят откраднати вещи, без никой да ги забележи?

— Това е някаква мистерия — сви рамене Кеалоха и ми намигна заговорнически.

Аз обаче не бях част от заговора. Бях жертва. На практика той признаваше, че стоварва неразрешените си случаи на Монк, и по този начин прави всичко възможно да не получа и най-малка възможност да се насладя на Кауаи.

Монк посочи към един списък на страницата:

— Алармена инсталация е била задействана преди три седмици в два и петнайсет следобед в къща на Хуунани Роуд. Може ли да ми покажете къде се намира това на картата?

Кеалоха докосна една карфица, поставена на път, който се простираше покрай брега на южния край на острова, недалече от нашия хотел.

— Ето тук.

— А тази преди четири дни в пет следобед на Лауай Роуд?

Кеалоха почука с пръст по една карфица малко по на изток, недалеч от мястото, където Лауай Роуд стигаше до задънена улица при Спаутинг Хорн, за който знаех от пътеводителите, че представлява воден фонтан, създаден от вълни, избликващи с огромна сила през тясна дупка в няколко оголени вулканични скали. Зачудих се дали наистина ще имам възможност да видя това място, или изобщо някое от останалите природни чудеса на острова, докато съм тук.

— Ами кражбата миналата седмица по обяд?

— Тук, на разклона за Майло Хае. — Кеалоха посочи към няколко къщи край на игрището за голф на Гранд Кахуна Поипу.

И така нататък. Докато Монк четеше адресите от папката, Кеалоха му показваше съответните карфици на картата.

Монк затвори папката и се загледа в картата. След една дълга минута се обърна към Кеалоха:

— Свободен ли сте за една игра на голф утре в единайсет на игрището в Гранд Кахуна Поипу?

— Много съм ви благодарен за поканата, но имам работа по случая с убийството — каза Кеалоха. — А дори да не беше така, това игрище е много популярно. Никога няма да успеете толкова бързо да си направите резервация за утре.

— Даже невъзможно и ако става въпрос за официални полицейски дела?

— Такъв ли е случаят?

— Да, ако искате да заловите един обирджия — каза Монк.

Реших да говоря с Монк едва след като приключим с вечерята в „Ройъл Хавайан“ и той даде на сервитьора кредитната си карта, за да плати сметката.

„Ройъл Хавайан“ беше в къщата, където някога се бе намирало жилището на плантаторите от Кахуна Поипу. Ресторантът беше заобиколен от пищна тропическа градина и лъкатушеща пътека, осветена от фенери, откъдето се слизаше чак до плажа.

Макар че не можехме да видим океана, чувахме разбиващите се вълни и усещахме мириса на морския бриз, чийто полъх се носеше из градината, наситен с ароматите на цветята. Трапезарията беше облицована със скъпа ламперия от дървесината на коа. Това придаваше на ресторанта типично хавайска елегантност и оправдаваше солените цени на ястията.