Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Но тогава нещо привлече вниманието му — нещо оттатък дупката. Проследих погледа му. Гледаше към разположените край пътя къщи. Един пощенски раздавач тъкмо оставяше някаква кутия в една от къщите. Монк си погледна часовника, изправи се, и изпрати топката в дупката само с един лек удар. Четири страйка. Стандартен брой удари за дупката.

Той се обърна усмихнато към нас.

— Това беше забавно, макар че за да не успееш да вкараш топката в нея, около нея трябва да има цяла крепост. Или крепостен ров с вода.

Кеалоха погледна назад към изравнената част на игрището между дупките, където останалите играчи се взираха в нас.

— По-добре да се придвижим към следващата площадка.

— Имам по-добра идея — каза Монк. — Хайде вместо това да заловим един взломаджия.

Кеалоха подкара електрическата количка по тесен асфалтов път, който пресичаше игрището за голф и се разклоняваше в сляпа уличка в съседство с разположените покрай изравнената част на игрището къщи. Напътстван от Монк, Кеалоха паркира зад камионетката с отличителните знаци на Пощенските служби на Съединените щати, която стоеше бездейно на бордюра, и всички излязохме.

Къщите не изглеждаха по-екстравагантни от един средностатистически дом от масовото строителство във вътрешността на континента, но цената им като нищо можеше да е седемцифрено число, като се имаше предвид къде се намираха. Между домовете нямаше огради, само растения — а в някои случаи, ниски, декоративни зидове от вулканични скали, които служеха също и за определяне на границите. Изгледът, който предлагаха къщите, беше също така изпипан и буйно зелен, както и голф игрището, срещу което се намираха.

Пощальонът тъкмо оставяше няколко кутии с пратки от „Амазон“ на предната веранда на една къща и се връщаше към камиона си, когато се приближихме до него. Беше мускулест полинезиец, облечен в незатъкната в панталоните синя униформена риза с къси ръкави с логото на Пощенските служби на Съединените щати, тъмносини къси панталони и широкопола сламена шапка. Очите му бяха скрити зад светлоотражателни слънчеви очила с големи стъкла.

— Мога ли да ви помогна? — попита пощальонът.

Кеалоха се обърна към Монк:

— Не знам, може ли?

— Вие ли сте редовният пощенски раздавач на тази улица? — попита Монк.

— Да — каза пощальонът.

— Откога вършите тази работа?

— От две години.

Монк се обърна към Кеалоха:

— Той е човекът. Е, един от тях, във всеки случай.

— Какъв човек?

— Той е отговорен за поне половин дузина от неразкритите от вас кражби с взлом, може би дори за повече.

Пощальонът отново тръгна към камионетката си.

— Ей, хора, не ви знам кои сте, но имам да спазвам графика и да доставям поща.

— И това ви погуби — каза Монк.

Пощальонът се шмугна покрай Монк, но Кеалоха застана пред него и повдигна ризата си, показвайки закръгления си корем, полицейската значка и пистолета си.

— Не мърдай, братле. Полиция. — Кеалоха се обърна към Монк. — Мислите, че той е извършителят на кражбите?

— Нищо не съм направил — каза пощальонът.

— Извършителят на кражбите, който и да е той, е знаел кога домовете са заети и кога — празни, имал е лесен достъп до охранявани сгради и жилища с портиери, и е имал възможност да открадне големи предмети като например компютри и стереоуредби сред бял ден, без да го забележат.

— Това с какво доказва, че е той? — попита Кеалоха.

— Хората оставят адреси, на които да задържат или да препращат пощата им през почивката, когато са извън града, и по този начин той знае кога къщите ще бъдат празни. Разполага с кода или ключовете от охраняваните сгради и входове с портиери, за да може да доставя пощата, и присъствието му не буди подозрения. А откраднатите вещи извозва с количка в кутии с обозначение „Важна поща“, така че изглежда, сякаш просто взима или доставя пратки.

— Бива си я таз теория — каза Кеалоха. — Ще ми трябва много повече от това, за да арестувам тоя тип.

— Да ме арестувате ли? За какво? Не съм откраднал нищо — каза пощенският раздавач. — Виждате ли? Ръцете ми са празни.

— Всички кражби с взлом, за които може точно да се определи в кой ден или по кое време на денонощието са извършени, са станали в делнични дни, посред бял ден — каза Монк. — Никога нощем, никога в неделя.

— Същия график, който спазва един пощенски раздавач — казах.

— Освен това всичките са станали в определено време от деня в едни и същи квартали — каза Монк. — Кражбите с взлом в този квартал, например, винаги са ставали около обед. Онези по на запад са ставали в края на деня.