Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Ти не знаеш това.

— В сърцето си го знам. Просто имах нужда някой друг да го каже, това е всичко. Независимо дали Суифт си го е измислил, или не, аз го вярвам.

Монк съедини още два фъстъка с черупките им, после осъзна, че вече не са останали фъстъци, но има доста осиротели черупки.

Пред мен нямаше нито един съединен с черупката си фъстък. Сигурно докато Монк говореше, несъзнателно съм изяла останалите фъстъци.

— Ооо — казах. — Вие печелите.

— Допусна грешката на начинаещия — каза Монк. — Поддаде се на соленото изкушение.

— Това е историята на живота ми — казах.

На вратата се почука. Спогледахме се. Цялото тяло на Монк сякаш се стегна. Явно си помисли, че пак е Суифт.

— Кой е? — извика Монк.

— Вашият приятел, лейтенантът — отговори Кеалоха.

Монк се отпусна облекчено, а аз отидох до вратата, за да отворя на Кеалоха. Дъждът беше спрял, но въпреки това той беше целият мокър, и изглежда, не му пукаше. Влезе, с леко объркан вид.

— Когато се заровите в някой случай, наистина задълбавате в него — каза Кеалоха.

— Не е каквото си мислите — казах.

— Искате да кажете, че не сте се преместили в бунгалото на мъртвата жена?

— Преместихме се, но не заради нещо, свързано с убийството — казах. — Причината е, че господин Монк не може да спи в хотела, ако хавлиените кърпи на всички останали са навити на руло, а само неговите са сгънати. Но от хотела не можеха да дадат това бунгало под наем, и тъй като то е изолирано, а тук всички хавлиени кърпи са сгънати, ние се преместихме.

Кеалоха се взря продължително в мен:

— Казвате това, сякаш наистина ви звучи логично.

— Звучи монкологично — казах.

— Съвсем разумно е — каза Монк. — Но вие двамата знаете това: просто ме дразните.

— Какво става, лейтенант? — попитах.

— Разполагам с известни сведения за Роксан Шоу — каза Кеалоха. — Тя работи като фризьорка в салон за красота в Кливлънд. Просто ми хрумна да проверя сметката на Хелън Грубър. Посещавала е „Розата“ на всеки две седмици през последните две години.

— Розата? — Погледнах многозначително Монк, но той не ми обърна внимание.

— Това е името на салона за красота, дето работи Роксан — каза Кеалоха.

Роза, от чиито бодли капе кръв, също беше един от образите, предадени на Суифт от Хелън Грубър — или поне така твърдеше той. Все още бях скептично настроена, но скептицизмът ми намаляваше все повече всеки път, щом някое от посланията на Суифт се окажеше вярно.

— Значи Ланс и Роксан определено са имали връзка, преди да дойдат на Хаваите — каза Монк.

— Това не ги прави убийци — каза Кеалоха.

— Ланс сключва бракове с богати жени, за да получи парите им, когато умрат — казах. — Изневерявал е на Хелън с Роксан. Ами ако Хелън е научила?

— Какво е щяло да стане, ако е научила? — попита Кеалоха.

— Щяла е да се разведе и да го остави без нищо. Малко мотиви си по-основателни от този — казах, възползвайки се от неопитността си при разследването на убийства.

— Той разполага с толкова силен мотив да я убие, че трябва да е едва ли не идиот, за да я е убил — каза Кеалоха.

— Или да има съвършено алиби — каза Монк.

— Каквото наистина има — отбеляза Кеалоха. — Сега се съсредоточаваме върху теорията, че Хелън е убита от кандидат-крадец, който не е възнамерявал да я убива, а само да я зашемети.

— Разполагате ли със заподозрени? — попитах.

— Все още не. Ще арестуваме всички известни крадци на острова и ще ги попритиснем. Може би нашият пощальон познава някои от останалите взломаджии действащи в района на Поипу, и би искал да сключи сделка, като ги издаде.

— Защо един взломаджия ще рискува да обере бунгало, за което знае, че е заето? — попита Монк. — Ако е влязъл откъм страничния двор, е щял да я види в кухнята. Би могъл да си тръгне.

— Може би е пресметнал, че плячката си струва рисковете.

Монк поклати глава:

— Не ми се струва правдиво.

— На мен ми се струва, а този случай е мой. Оценявам цялата помощ, която ми оказахте, господин Монк. Беше удоволствие да се запозная с вас двамата. — Той се ръкува с мен, а после с Монк. — Ще ви съобщя крайния изход от положението. Приятно изкарване на остатъка от почивката. Алоха.

— Алоха — казах.

Кеалоха се усмихна на двама ни и излезе. Монк се намръщи и изви раменете си навътре.

— Роза ли? — казах. — Суифт пак го направи. Знаеше за фризьорския салон преди Кеалоха.

— Не съм изненадан. Суифт знаеше за Роксан Шоу от по-отдавна от нас, и е имал повече време да я проучи.