Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Двамата с Кеалоха заобиколихме колата и надникнахме вътре. Задната възглавничка на пътническата седалка беше разкъсана. Монк беше изрязал винила и дунапреновия пълнеж, при което се беше разкрило, че седалката е натъпкана до пръсване с пакетчета бял прах.

Нещо ми подсказа, че това не е захар.

— Предполагах, че става дума за наркотици — каза Монк. — Мисля, ще откриете, че броят на кражбите на коли и свързаните с коли произшествия се увеличава значително, след като на острова пристигнат нова партида коли и бъдат разпределени сред агенциите за коли под наем.

— Как разбрахте, че колите се използват за контрабанда на кокаин? — попита Кеалоха.

— Не разбрах, докато не видях лекьосаните седалки на Брайън в откраднатата ни кола. Тогава си спомних нещо, което казахте — че буквално всичко на острова, от колите до фъстъците, трябва да се докарва с кораби. Предположих, че този житейски факт сигурно важи и за незаконно внасяните стоки.

— Значи вмъкват контрабандно кокаин на острова, като го крият в седалките на нови коли за агенциите за наемане — каза Кеалоха. — Имат вътрешни хора в агенциите за коли под наем, които им съобщават кога потеглят колите от паркинга и с кого. След това изпотрошават, блъскат или открадват колите, за да могат да извадят скритите наркотици.

— Седалките в колата, която ни откраднаха, бяха от колата на Брайън. Тъй като всички седалки изглеждат еднакво, те просто са ги подменили и са сложили онези с наркотиците — каза Монк. — Седалките от колата на Брайън, от които наркотиците вече са били извадени, са сложили в следващата натоварена с наркотици кола, която е пристигнала.

— Защо просто не са прониквали с взлом в колите, докато те са били на паркинга? — попитах. — Защо са чакали, докато ги наемат?

— За да не бъдат заловени на местопрестъплението и за да привличат по-малко внимание — обясни Монк.

— Паркингите са под постоянно наблюдение и в близост до тях има хора двайсет и четири часа в денонощието. И не само това, но и ако винаги удрят най-новите коли, с които разполага агенцията, това ще бъде забелязано веднага. Когато обаче катастрофите и кражбите на пуснати в движение коли под наем из целия остров са привидно случайни, нещо, което тук се случва всеки ден, няма вероятност нито от агенциите за коли под наем, нито от полицията да направят връзката.

— Той е прав — каза Кеалоха. — А в Капаа има автосервиз, където ремонтират повечето коли под наем.

Спомних си, че служителят от агенцията в Гранд Кахуна Поипу ни каза това. Сега всичко се връзваше.

Монк подаде ножа на Кеалоха:

— Нещо ми подсказва, че поправянето на коли не е основният им бизнес.

— Чудя се от колко ли години това е ставало буквално под носа ни? — Кеалоха удивено поклати глава. — Довечера ще нахълтам в автосервиза. Искате ли да дойдете с мен?

Монк хвърли поглед към мен.

— Не мисля. Това е последната ни вечер на Хаваите, и разкриването на наркопласьорска мрежа не ми се струва правилният начин да я прекарам.

Усмихнах му се:

— Благодаря.

Той сви рамене.

— Ще ми липсвате, господин Монк. Вие сте адски добър детектив — каза Кеалоха. — Как така вече не сте в Полицейското управление на Сан Франциско?

— Творчески разногласия — казах.

— Би трябвало да се преместите тук — каза Кеалоха. — Ще ви наемем на секундата.

— Наистина ли? — попитах.

— Ако той се присъедини към нас, можем да освободим половината си полицаи — каза Кеалоха. — Ще спестим цяло състояние от щата, да не говорим, че ще свалим нивото на престъпността наполовина.

Монк потръпна с цялото си тяло, както му беше обичаят.

— Колкото и съблазнително да е предложението, аз съм пас.

— Извинете ни за момент. — Дръпнах Монк настрани, така че Кеалоха да не ни чува. — Наистина би трябвало да обмислите сериозно този въпрос, господин Монк. Той ви предлага сбъдването на мечтата ви. Не искате ли отново да носите полицейска значка?

— Нямам желание да бъда шерифът на ада — каза Монк.

— А ако се преместя тук заедно с вас?

— Би направила това заради мен?

— Бих го направила заради себе си и Джули. Ако някой ми плащаше, за да живея тук, на секундата бих се възползвала от възможността. Ще бъде истинско приключение в рая.

— Би живяла някъде, където дъщеря ти ще трябва да носи оплескани с кал тениски и да се храни направо от земята? — възкликна Монк. — Кого баламосваш? Никога не бих очаквал от теб и Джули да се подлагате на подобни лишения само за да мога аз отново да бъда ченге.