Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Бях толкова запленена да наблюдавам зрелището, че едва не забравих да изям собствената си скромна закуска от палачинки, ананас и кисело мляко.

Свършихме с яденето и се канехме да отидем във фоайето и да освободим стаята си, когато лейтенант Кеалоха се приближи с бързи крачки до масата ни.

— Надявах се да ви хвана, преди да тръгнете — каза той.

— Не искам да бъда груба — казах, — но не се ли сбогувахме вече два пъти?

— Исках лично да ви съобщя добрите новини. Снощи щурмувахме автосервиза. Камионът, който ви е ударил, беше там, а също и мъжът с козята брадичка, когото описахте. Открихме кокаин на стойност милиони долари.

— Супер! — извика Монк, като вдигна победоносно юмруци във въздуха и затанцува около масата. — Това е начинът, аха-аха, харесва ми. О, йее!

Кеалоха се втренчи в него, докато той танцуваше.

— И не само това, а и открихме насаждения от марихуана в полето зад сервиза. Това е най-големият свързан с наркотици арест в историята на Кауаи. Из управлението вече се говори, че ще ме повишат в капитан.

— Дай лапа! — Монк вдигна ръка. Кеалоха я удари със своята. Монк също плесна неговата в отговор. — Заслужаваш го, човече.

— Може би ако разкрия убийството на Мартин Камакеле, ще ме направят началник.

— Ще ми се да можех да ти помогна по тоя въпрос, братле, но Монахът не знае кой е убил човека. Какво ще искате от шведската маса?

— Нищо, благодаря.

— Ще взема още храна и можете да ядете от моята чиния. Изобщо няма да разберат.

— Наистина, съвсем добре съм си — настоя Кеалоха.

— Ще си промените мнението, като видите храната. — Монк стана и забърза към шведската маса, където отрупа чинията си с бекон.

Кеалоха ме погледна:

— На лекарства ли е?

Кимнах.

— Приятен полет — каза Кеалоха и си тръгна.

Няма да ви измъчвам с подробностите около полета към къщи. За вас може би няма да е мъчение да го чуете, но за мен би било мъчително да си го припомням. Ужасът започна, когато бяхме на опашка при проверката за сигурност, и Монк започна да изважда бекона и сладкишите, които бе натъпкал в джобовете си на закуска. Оттам нататък положението ставаше само все по-неприятно и смущаващо. Нека просто да кажа, че Монк вече не е желан клиент за хавайските авиолинии.

След пет часа, прекарани във въздуха заедно с Монк, се радвах, че се прибирам. Джули страшно си хареса тениската „Ред Дърт“, макар че на мама й се видя почти толкова отвратителна, колкото на Монк.

Майка ми беше чула всичко за случилото се на сватбата на Кандис. Очевидно новината се беше разнесла из висшето общество на Монтерей и Сан Франциско. Чувствах се ужасно заради Кандис.

— Кога ще се научиш да не водиш Монк на сватби? — рече майка ми.

— По-добре ли щеше да е, ако Кандис се омъжи за мъж, който вече е женен?

— Сигурна съм, че ситуацията щеше да се разреши по-спокойно, и с повече достойнство, отколкото случилото се на сватбата.

— Искаш да кажеш, че щеше да свърши също толкова катастрофално, ако не и още по-зле за горката Кандис, но поне въпросът щеше да се потули.

— Родителите й може и никога да не се върнат от сафарито — каза майка ми.

Тази вечер Джули ми изнесе модно ревю на всичките дрехи, които майка ми й беше купила, докато ме нямаше. Когато свърши, вече бях толкова изтощена, че едва си държах очите отворени. Целунах Джули и мама за лека нощ и си легнах.

Събуди ме иззвъняването на телефона точно в девет. Докато посягах към слушалката, съборих телефона и едва не паднах от леглото, докато се опитвах да го вдигна от пода.

— Какво? — изсъсках в слушалката.

— Къде си? — Беше Монк.

— Очевидно съм вкъщи. Току-що ми се обадихте тук. Страхотен детектив сте, няма що. — Доста съм кисела, когато съм уморена и все още полузаспала.

— Защо не си тук?

— Днес е първият ден след завръщането ми — казах. — Предположих, че имам свободен ден.

— Току-що изкара едноседмична почивка на Хаваите. Колко почивка още ти трябва?

— Възстановявам се от полета — казах.

— През цялото време си седяла. Не проумявам какво му е трудното на това.

Въздържах се. Работата ми беше трудна, но исках да я запазя.

— Ще се отбия днес следобед — казах.

— Това е прекалено късно. Трябваш ми сега. Имам работа.

— Вече работите по случай?

— Разбира се — каза Монк. — Трябва да разоблича Дилън Суифт като измамник.

— Не можете ли да го разобличите утре?

— Той записва шоуто си днес в единайсет в хотел „Белмонт“, и искам да присъствам — каза Монк. — А после трябва да се занимавам и с убийството на Мартин Камакеле.