Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Имаше няколко кътчета за сядане, всяко само с по три реда седалки, подредени в полукръг срещу една сцена. Балната зала се осветяваше от острия блясък на големи прожектори, закрепени върху скеле, което се простираше над сцената и седалките. Камери, въртящи се на краищата на стрелките на високи кранове, бяха разположени във всички ъгли на помещението. Няколко плоски монитора висяха от скелето, за да можем да се виждаме по телевизията.

— Господин Монк, единствената причина Суифт да ви пусне да влезете е, ако възнамерява да ви използва.

— Знам — каза Монк, оглеждайки публиката, за да намери две свободни места.

— Тук той е в свои води и има пълен контрол над това, което се случва. Той ще разкрие най-съкровените ви тайни и страхове по националната телевизия.

— Разчитам на това — каза Монк.

— Или ще разкрие моите — рекох, издавайки истинските си опасения.

— Няма да му позволя да направи това, Натали.

— Нямате никакъв контрол над случващото се тук, господин Монк. Това е неговото шоу.

Той се усмихна загадъчно:

— Не и днес.

Намерихме две свободни места на първия ред до две познати лица — капитан Стотълмейър и лейтенант Дишър седяха сред публиката и ни чакаха. Стотълмейър изглеждаше навъсен и притеснен, но Дишър беше страшно любопитен и възбуден.

— Какво правите тук? — попитах, когато седнахме до тях.

— Питай Монк — рече Стотълмейър. — Той настоя да се появим за това откачено шоу.

— Ще бъде страхотно — каза Дишър. — Тоя тип Суифт може да разговаря с мъртвите.

— Не, не може — каза Стотълмейър. — Защото мъртвите не говорят. Искаш ли да узнаеш защо не говорят? Защото са мъртви.

— Нямам търпение да ви запозная с моя чичо Морти — каза Дишър.

— И той ли е дошъл да гледа шоуто днес?

— Умря преди десет години — каза Дишър. — Но ви гарантирам, че ако Дилън Суифт установи контакт с отвъдното, моят чичо Морти ще грабне телефона.

Стотълмейър изпъшка:

— По-добре ще е да имаш дяволски добра причина да ни домъкнеш тук, Монк.

— Получихте ли писмото ми?

Стотълмейър потупа най-горния джоб на сакото си.

— Тук в джоба ми е. Неотворено и непрочетено, точно както ми каза. Ако ти го дам сега, мога ли да си вървя?

Но докато Стотълмейър говореше, вратите се затвориха и една млада жена със слушалки и микрофон, излезе на сцената.

— Аз съм Абигейл Донован, първи асистент-режисьор, и искам да благодаря на всички ви за това, че дойдохте днес, за да бъдете част от шоуто на Дилън Суифт.

Публиката заръкопляска. Не знам защо, но ние също се присъединихме, защото това изглеждаше правилният начин да постъпим. Донован се усмихна, доволна от реакцията.

— Страхотно, обичаме, когато нашата публика е ентусиазирана. Вашата положителна енергия е изключително важна за шоуто. Предполагаме, че сте дошли тук, за да разговаряте с любим човек, преминал в отвъдното. Ако не е така, ще ви помолим да отстъпите мястото си на някой от стотиците хора отвън, които изгарят от нетърпение да разчетем получените от тях послания.

Монк ми прошепна:

— Тя се уверява, че Суифт има възприемчива публика, хора, готови да му помогнат, когато започне да прави опити за изкопчване на информация, преструвайки се, че чува гласовете на мъртвите.

— Помнете, че това е диалог между вас и вашите починали обични хора, а Дилън е посредникът — каза тя. — Той се нуждае от съдействието ви, за да тълкува посланията, които предава, затова не се стеснявайте.

— С други думи, ако обърка нещата, кажете му правилния отговор — прошепна Монк на Стотълмейър. — Публиката върши цялата работа, а не Суифт.

— Най-добрите глупаци са хората, които искат да бъдат направени на глупаци — отвърна шепнешком Стотълмейър.

— Можете да се окажете в обсега на камерата във всеки един момент от предаването — каза Абигейл Донован, — и ние искаме приятелите ви у дома да знаят, че се забавлявате. Реагирайте на онова, което Дилън казва.

— За да разбере Суифт, ако е улучил с някоя от догадките си — прошепна ми Монк.

— Шоуто е на живо и на запис, затова ще заснемаме кадри в реално време, като спираме само за рекламните паузи.

Не слушах останалите технически подробности, които обясняваше: още се опитвах да разбера какво иска да каже с това „на живо и на запис“, което ми звучеше като противоречие.

Когато тя слезе от сцената, началната музика на шоуто гръмна от няколко високоговорителя и по мониторите се заредиха началните надписи. Състояха се от кадри, на които Дилън Суифт разговаряше с хора, които бяха или удивени от дарбите му, или превъзбудени и ридаещи от радост.