Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Това е някаква жестока шега, нали? — рече Ланс.

— Какво искате да кажете? — попита Кеалоха.

— Колко пъти Джилигън 7 7 Герой от излъчвания в САЩ сериал „Островът на Джилигън“, разказващ за седмина корабокрушенци, попаднали на малък остров в Тихия океан. — Бел.прев. го е тресвал по главата някой кокосов орех? Всяка проклета седмица, и винаги е било забавно — каза Ланс. — Хелън беше силна, горда, красива жена. Заслужаваше нещо по-добро.

— По-добър начин да умре? — попита Кеалоха.

— Да — каза Ланс. — Някаква достойна смърт. Нещо, което би й дало възможност да реагира. Все едно е убита от парче пай, което някой е хвърлил в лицето й.

— Бодлива тел ли сте си татуирали на китката? — попита Монк.

Ланс прокара пръст по татуировката на лявата си ръка.

— Направих си я, като бях на осемнайсет, за да съм в крак с онази гаражна банда, в която участвах. Хелън я намираше за секси. Наложи се да я разубеждавам от идеята да отпразнува годежа ни, като си направи същата татуировка. Представяте ли си прехвърлила шейсетте жена с подобна татуировка? Такава жена беше. Не й пукаше изобщо какво ще си помисли някой, за каквото и да било. Просто сграбчваше онова, което искаше в живота. Вършеше нещата посвоему, без извинения или съжаление, и аз я обичах заради това.

— Когато живееш така — отбеляза Кеалоха, — си създаваш много врагове.

— Мислите, че е погубена от лоша карма?

Кеалоха поклати глава:

— Мисля, че е погубена от лош човек.

Беше нужен един миг, преди Ланс да проумее какво значи това. Ръцете му се свиха в юмруци и той погледна Кеалоха в очите:

— Искате да кажете, че е била убита?! Защо някой ще иска да убива жена ми?

— Точно ей това ще открием — каза Кеалоха. — Трябва да ви зададем няколко въпроса.

— Защо нямате татуировка на дясната китка? — попита Монк.

Кеалоха погледна объркано Монк. Сигурна съм, че се опитваше да проумее какво общо има този въпрос с разследването. Горкичкият.

— Предполагам, че така и не съм се наканил за това — каза Ланс.

— Не мислите ли, че е време да го направите?

— Къде бяхте тази сутрин, господин Воон? — попита Кеалоха.

Ланс погледна гневно полицая.

— Знам какво става тук. Поглеждате ме, виждате мъж, много по-млад от Хелън, и веднага си правите извода, че съм се оженил за нея заради парите й. Това е, нали?

— Случвало се е преди — каза Кеалоха, без сянка от извинение в гласа.

— Сигурен съм, че из цял Кауаи е пълно със студиа за татуировки — каза Монк. — Можете да отидете да ви я направят днес.

Кеалоха изгледа сурово Монк. Монк не му обърна внимание — самият той беше твърде зает да гледа към Ланс.

— Преди две години бях личен треньор в Кливлънд. Жените страшно ми налитаха — каза Ланс. — Можех да избирам сред безброй двайсет и две годишни, разкрасени с помощта на пластичната хирургия блондинки, но знаете ли защо се влюбих в Хелън?

— Защото беше богата? — предположих.

— Душевно богата, госпожо Тийгър. Богата по отношение на интелигентността си. Богата с неудържимата си любов към живота. Тя беше неподправена. Истинска жена във всяко отношение. Тя не обръщаше внимание на възрастта си, и аз правех същото. Беше най-сексапилната жена, която съм срещал.

— А вероятно и най-заможната — каза Кеалоха.

Монк извади от джоба си химикалка.

— Използвайте това.

— За какво? — попита Ланс.

— За да нарисувате бодлива тел на китката си, докато успеете да отидете в ателие за татуировки. По-късно ще ми благодарите.

— Да не сте луд? — попита Ланс.

— Не съм аз този, чиито китки не си пасват — каза Монк.

— Къде бяхте между осем и единайсет часа сутринта, господин Воон? — намеси се Кеалоха.

— Гмурках се с шнорхел на брега на На Пали — каза Ланс. — Бях на една от организираните от Роб Шнорхела разходки с корабчета заедно с още двайсетина души. Роб Шнорхела може да го потвърди. Направих резервацията преди два дни.

— Съпругата ви защо не ви придружи?

— Каза, че ако искала да гледа златни рибки, щяла да отиде в магазин за домашни любимци, вместо да лети чак до Хаваите. Но не искала да ми пречи да си прекарам добре — каза Ланс и отново се задави от сълзи. — Само да бях останал, може би щях да успея да я спася.

— Бих могъл да нарисувам бодливата тел вместо вас — каза Монк. — Не съм кой знае какъв художник, но пък и онзи тип, който ви е направил татуировката, също не е бил.

— Сещате ли се за някаква причина, поради която някой би искал да убие съпругата ви? — попита Кеалоха, сякаш Монк изобщо не се беше обаждал.