Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Погледнах към Кеалоха, който дъвчеше усърдно:

— Вярно ли е?

Той сви рамене с безразличие:

— Доведох ви на обяд. Вместо това можех да ви отведа в участъка. Но така действаме ние тук, сговорчиво и дружелюбно.

— Така ли наричате това, че ни натикахте като в капан в тази претъпкана с влечуги и превърнала се в свърталище на насекоми дупка? — попита Монк. — Подобно брутално отношение от страна на полицейски служител никога нямаше да бъде търпяно в Америка.

— Т’ва е Америка, братле.

Клетъчният телефон на Кеалоха иззвъня. Той отвори капачето и отговори на обаждането, като се надигна от стола си и излезе навън, където не можеше да го чуе никой. Забелязах, че въпреки това застана между нас и вратата, в случай, че Монк поиска да се втурне бясно навън към свободата.

— Защо се подлагате на това? — обърнах се към Монк, като продължавах да се храня.

— Не съм го молил да ме води в тази къща на ужасите — каза Монк и трепна, когато изщракването на електрическата мухоловка оповести, че в нея се е хванало ново насекомо.

— Набъркахте се неканен в тяхното разследване на убийство.

— Нямаше да разберат, че е убийство, ако не бях аз.

— Няма как да сте сигурен в това.

— Знам, че сами никога няма да го разкрият — каза Монк.

— На почивка сте — казах. — Тук сте, за да си отдъхнете, помните ли?

— Аз си отдъхвам, като разкривам убийства. Именно когато нямам убийство за разкриване, ме обзема напрежение.

— Тогава четете някоя криминална мистерия с убийства — казах. — Някога опитвали ли сте това? Освен това от полицията на Кауаи не са ви молили за помощ.

— Погледни ги как живеят. Наистина ли мислиш, че могат да се справят с едно разследване на убийство? Чу го какво каза. Тук рядко си имат работа с убийства. Нуждаят се от мен.

Кеалоха се приближи към Монк:

— Капитан Стотълмейър казва, че сте измамник, че Ейдриън Монк никога не би отишъл на Хаваите.

— Дайте да говоря с него — каза Монк.

Детективът му подаде телефона.

— Чакайте. — Монк се обърна и протегна към мен ръка с дланта нагоре. — Мокра кърпичка.

Дадох му една мокра кърпичка. Монк посегна към телефона с кърпичката върху ръката си, но клетъчният телефон се хлъзна през мокрите му пръсти и падна на пода.

— Трябва ми друга мокра кърпичка — каза Монк и размаха ръката си към мен. — Веднага!

— Тази мокра кърпичка още става — казах.

— Не, не става.

— Вие дори не докоснахте телефона.

— Кърпичката се допря до него — каза той.

— Да, тя го докосна. А вие — не.

— Но сега мократа кърпичка вече не е толкова мокра — каза той. — Трябва ми истински мокра кърпичка. Отвори си очите, жено. По стените има гущери . Ситуацията изисква съвсем мокра кърпичка.

Кеалоха вдигна телефона и го притисна към ухото си.

— Още ли сте там, капитане? — Той се заслуша за миг, усмихна ми се, после кимна. — Да, ще предам.

Той рязко затвори капачето на телефона и го мушна обратно в джоба на късите си панталони.

— Капитанът казва, че вие определено сте човекът, за когото се представяте и изказва съчувствията си на госпожа Тийгър.

— След като вече установихме кой съм — каза Монк, — можем ли да се махаме оттук?

— Можем да направим даже и нещо още по-добро — каза Кеалоха. — Можем да разговаряме със съпруга на Хелън Грубър.

Ланс Воон седеше на крайчеца на един шезлонг, с подпрени на коленете лакти и заровено в шепи лице, и раменете му се повдигаха, докато плачеше тихо. Късите му моряшки панталони бяха мокри, а червената му сърфистка тениска прилепваше към стегнатото му тяло като втора кожа. Имаше къдрава кафява коса, създадена, за да я решат, подръпват и навиват женски пръсти. Мигновено можех да видя защо Хелън Грубър се е омъжила за този човек. Изкуших се да му се предложа. Внезапно изпитах отчаяна нужда от ментово бонбонче за освежаване на дъха.

— Господин Воон? — попита Кеалоха. — Аз съм лейтенант Бен Кеалоха от полицията на Кауаи.

Ланс вдигна очи и аз видях сълзите, които се стичаха по покритите му с набола брада бузи, и болката в сините му очи. Той избърса сълзите си с длани. Жестът ме впечатли като изключително мъжествен. Аз бих си избърсала сълзите с върховете на пръстите. Бих избърсала неговите, ако не беше удивителната ми способност да запазвам самоконтрол.

Кеалоха посочи към нас.

— Това е Ейдриън Монк, частен детектив, който работи като консултант към полицейското управление, и асистентката му Натали Тийгър. Дълбоко съжаляваме за загубата ви.