Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Ще наредя на камериерките да не презареждат минибара ви през остатъка от престоя ви — обърна се Тецуо към Монк.

— Признайте си — това е просто хитроумно замислена измама от страна на управата, за да застави хората да ядат шоколади „Тоблерон“ на възмутително надути цени.

— Не, сър.

Монк снижи глас:

— Да не би да се страхувате от репресии, ако проговорите? Това ли е? Аз съм детектив, консултант към Полицейското управление на Кауаи. Мога да ви издействам свидетелска защита. Можем да разнищим докрай цялата тази работа.

— Ако няма нищо друго, господин Монк, ще си вървя.

— Колко тоблерона имаше в хладилната камера на госпожа Грубър?

— Не знам, сър — каза Тецуо. — Това не беше сред оплакванията й.

— От какво се оплакваше? — попита Монк.

— От шума — каза Тецуо. — Казваше, че нямала и минутка спокойствие заради всички тези хора, които денонощно крещели и викали навсякъде около нея.

— Сигурно са се организирали доста партита, щом е можела да ги чуе — казах. — Носела е слухови апаратчета.

— Точно там е работата — каза Тецуо. — Тези бунгала са много тихи и уединени. Тя едва ме чуваше, докато й говорех. Ако е чувала гласове, те са били единствено във въображението й.

— И какво направихте?

— Казах й да се обърне към нашия оперативен мениджър Мартин Камакеле — каза Тецуо.

Монк присви очи:

— Той ли е главната движеща сила зад заговора с тоблероните?

— Не знам, сър. — Тецуо се обърна към вратата. — Приятен престой тук, и не се колебайте да се свържете с мен, ако мога да ви услужа.

Монк се загледа след Тецуо, докато той се отдалечаваше.

— Този човек живее в страх. В хладилника на Хелън Грубър нямаше никакви тоблерони. Нямаше никакви сладки неща.

— Може би се е натъкнала на коварния заговор с тоблероните и са я убили, за да й затворят устата.

— Шегуваш се, но тези блокчета шоколад, по шест долара всяко, си се трупат — каза Монк.

— Вие работете по този въпрос — казах. — Аз отивам на плажа.

— Не можеш.

— Защо не?

— Защото сме насред разследване на убийство.

— Отивам на плажа.

— Не мисля, че ще имаш достатъчно време.

Разтворих халата си за баня и го оставих да падне в краката ми. Монк рязко закри очите си с ръка и се извърна, подобно на вампир, озовал се в лице с разпятие. Поне не изсъска.

— Мич обожаваше този бански костюм от две части. Не съм го обличала от години. Какво мислите за него?

— Не е достатъчен — каза той иззад ръката си.

— Хубаво — казах и тръгнах. Докато бях по бански костюм, Монк нямаше да се приближи до мен.

Гмурнах се във вълните и се опитах да не мисля за направеното от Монк описание на океана, но не можех да си го избия от главата, независимо колко топла и прекрасна беше водата. Единственото, което си представях, бяха гадни канални нечистотии и рибешки изпражнения.

Това прави Монк с хората. Подобно поведение е твърде коварно.

Оставих се да се понеса във вълните обратно към брега. Като си проправях с криволичене път през всички хора, излегнати върху хавлиени кърпи и плажни столове, закрачих по горещия пясък и за огромно свое удоволствие намерих празен хамак между две палми.

Докато лежах там, поклащайки се леко на влажния морски ветрец, оставяйки слънцето да изсуши водата от кожата ми, изпитвах усещането, че сякаш самата Майка Природа ме беше гушнала в прегръдките си. Чувствах се затоплена, в безопасност, и невероятно отпусната. Унесох се в сладка, упоителна дрямка.

Събудих се от лек студен полъх. Когато отворих очи, видях тъмен облак, затулил слънцето. След по-малко от миг бях наквасена до кости от мощен, пороен, падащ на тежки струи дъжд. Инстинктивната ми реакция беше да побягна и да потърся укритие, но дъждът беше топъл, а аз бях по бански костюм, затова си останах на мястото, кикотейки се като дете.

Не бях единствената. Туристите в океана и басейна продължиха да се плискат във водата, все едно нищо не се беше променило. Повечето хора на плажа и по шезлонгите просто покриха глави с хавлиените си кърпи главно за да предпазят списанията и книгите, електронните си игри и лаптопите си.

Дори и в дъжда Хавайските острови бяха рай.

Почти толкова бързо, колкото беше започнал, дъждът спря и облакът отмина. Слънцето грейна още по-ярко, а също и всичко останало — по палмите и цветята проблясваха капки дъжд. Мирисът на дъжда и на всичките свежи цветя изпълни въздуха и се смеси със солените пръски морска вода.