Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Освен това курортът предлагаше прекрасни удобства за създаване на филми и видеозаписи, което превръщаше Гранд Кахуна Поипу, с неговата лагуна, от двете страни, на която растяха палми, и с покрития му със златист пясък плаж, в идеалния декор за безброй рекламно–информационни предавания за това, как да забогатеете бързо, и за всекидневно излъчваното телевизионно шоу на медиума Дилън Суифт, Шепот от отвъдното.

И все пак, курортът се простираше на толкова голяма площ, а пейзажът на имота беше толкова гъсто наситен с екзотични дървета, палми и хиляди различни видове цветя, че въпреки всичко успяваше да изглежда спокоен, уютен и с естествено тропически вид. Докато влизахме в алеята за коли, не изпитах усещането, че влизам в построена в стила на Лае Вегас „ваканционна дестинация“, макар че мястото определено беше именно това.

Солидно изглеждащото главно преддверие беше отворено от три страни и от него се откриваше изглед към океана; закрепени на тавана вентилатори с перки във формата на палмови листа разнасяха влажния въздух. Рецепцията беше мебелирана с кресла от ратан, украсена с морски пейзажи и покрита изцяло с коа — дърво с твърда дървесина, типично за островите.

Точно се отправях към регистратурата, когато Кандис ме спря:

— Не, не, остави Брайън да се погрижи за теб — каза тя. — Ние плащаме, нали помниш?

— Благодаря ти — казах. — Нямаш представа колко се нуждая от това.

— Да произхождаш от изключително богато семейство, си има известни предимства — каза тя. — Би трябвало да го знаеш.

И двете произхождахме от богати семейства, но аз отказах да приема каквито и да било пари от родителите си — не че те ми предложиха. Кандис взе всичко, което родителите й бяха готови да й дадат, и още доста след това.

— Опитвам се да не мисля за това — казах. — Особено когато плащам сметките с мижавата си заплата.

— Като говорим за работата ти… — Кандис наклони глава към Монк, който тъкмо се регистрираше. — Това наистина ли е Ейдриън Монк?

— И да, и не — казах.

— Изобщо не е какъвто го описваше. Никое човешко същество не може да бъде такова. Винаги съм знаела, че сигурно преувеличаваш тези истории.

— Не съм, ще видиш — казах. — И искам да се извиня предварително.

— Знам какво всъщност става тук. Същото е, както когато бяхме тийнейджърки. Когато си падаш по някое момче, разправяш на всички колко е отвратителен и как не можеш да го понасяш, а две седмици по-късно ето ви, паркирали колата на Скайлайн Драйв, сгушени на задната седалка в комбито на родителите ти.

— Не става нищо такова, повярвай ми — казах. — Единствените взаимоотношения между нас са тези между откачен работодател и нормален служител.

— Тогава защо го покани да дойде с теб?

— Не съм. Той ме последва. Не искаше да остава сам.

— Искаш да кажеш, че не би могъл да оцелее без теб.

— Да — казах. — Точно.

— Колко романтично — каза тя.

— Не, нямах това предвид — казах, мъчейки се да изясня какво искам да кажа. — Той страда от обсесивно-натрапчиво разстройство. Не е способен да се справя с предизвикателствата на всекидневния живот без моя помощ.

— Сигурна съм, че е така — ухилено каза тя.

Изпъшках раздразнено, което, изглежда, я развесели още повече. Разбирах, че този път няма да спечеля. Каквото и да кажех, щеше да излезе погрешно, а тя се забавляваше твърде много за моя сметка.

— Не мисли, че само защото е вечерта преди сватбата ти, това ще ми попречи да те удуша.

Тя се засмя и ме прегърна. Винаги е обичала прегръдките.

— Толкова е страхотно, че си тук, че сме тук заедно, и че най-после се омъжвам.

— Не бих го пропуснала за нищо на света — казах.

Точно тогава се приближи Монк, следван от пиколо, който беше натоварил куфарите ни на една количка.

— Добри новини — каза Монк. — Между стаите ни има свързваща врата.

Кандис ми намигна.

Проверих два пъти на рецепцията и се уверих, че стаите ни са с четни номера и на четни етажи и че до тях се стига лесно по стълбите, така че на Монк да не му се налага да използва асансьора. В предизвиканото си от лекарствата състояние Монк не се интересуваше от тези подробности, но знаех, че ще се заинтересува няколко часа по-късно.

Бяхме на четвъртия етаж, стаи 462 и 464. Стаите бяха изискано обзаведени с ратанови мебели, кувертюри на цветя и вентилатори, много приличащи на онези във фоайето. Всяка стая разполагаше със собствена lanai , което е натруфена хавайска дума за „слънчева веранда“.