Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Въздухът беше топъл и влажен, а през широко отворената багажна зала повяваше приятен ветрец. Със смайване видях Монк да издърпва само два куфара — същият брой, който бях свалила и аз от багажната лента.

Веднъж, когато сградата, в която живееше, беше подложена на обезпаразитяване заради нашествие на термити, се наложи той да отседне в къщата ми за няколко дни. Тогава също донесе със себе си два куфара. Освен това обаче беше наел хамали да пренесат в дома ми мебелите и хладилника му. Научих, че за едно пътуване до Мексико си носел собствена храна и вода за цяла седмица.

— Не сте ли си взели прекалено малко багаж? — попитах.

— Просто отивам да посетя Хаваите — каза Монк. — Не се местя да живея там.

Единственото, което можех да заключа, беше, че сигурно беше взел едно от вълшебните си хапчета снощи, за да намери психически сили да направи резервацията за полета и благоразумието да опакова малко багаж; в противен случай изобщо не би предприел полета.

Занесохме куфарите си до бордюра, и веднага видях Кандис и годеника й да ни чакат, застанали пред един мустанг кабриолет.

Кандис носеше потник със завързващи се на гърба връзки, къса пола на цветя, която се увиваше като препаска около кръста, и голяма сламена шапка. Изглеждаше така, сякаш току-що е излязла тичешком от океана да ни посрещне. Както и всички останали, които бяхме видели, на лицето й грееше сияйна усмивка. Откакто я познавах, си беше малко пълничка и изпитваше болезнено притеснение заради теглото си. Изобщо не беше отслабнала, затова, когато я видях как небрежно разкрива толкова много от тялото си, си дадох сметка колко щастлива и самоуверена е станала. Любовта на един добър мъж може да направи това с една жена. Знам го от личен опит.

Брайън Голоуей, двайсет и няколко годишният й годеник, беше облечен с широка тениска „Ред Дърт“ с широки презрамки вместо ръкави, над чифт къси моряшки панталони. Носеше опърпана сламена шапка и слънчеви очила марка „Рейбан“, които непрекъснато се хлъзгаха надолу по големия му, изгорял от слънцето нос. Това беше първата черта от външния му вид, върху която щяха да се съсредоточат, ако някога отидеше да участва в Пълна промяна . По лицето му се виждаше набола двудневна брада, вероятно оставена нарочно, а не от леност. Отиваше му, и Кандис вероятно му го беше казала. Беше със средно телосложение, от затлъстяването, изглежда, го деляха само няколко бири и пакет чипс. Предполагам, че това го превръщаше в идеалната половинка за най-добрата ми приятелка.

Кандис изпищя и ние се затичахме една към друга като малки момиченца и се прегърнахме. Макар че си говорехме по телефона всяка седмица и си изпращахме имейли почти всеки ден, поне от година не се бяхме виждали на живо. Тя работеше в рекламния бизнес в Ел Ей и не идваше в Сан Франциско много често.

Тя ме попита за полета и за Джули, а после, разбира се, за мъжа, който стоеше точно зад гърба ми.

— Мислех, че ще дойдеш сама — прошепна тя, като гледаше през рамото ми към Монк.

— И аз така мислех — прошепнах в отговор.

— В самолета ли го срещна?

— Може да се каже — отговорих, после казах високо: — Това е шефът ми Ейдриън Монк.

— Шефът ти ли? — попита Брайън, описвайки с пръсти във въздуха малки кавички. — Той винаги ли те придружава, когато излизаш в отпуск?

— Това е работен отпуск — казах. Поне това беше сега.

— Сигурен съм — каза Брайън, като ми намигна, и се ръкува с Монк. — Брайън Голоуей.

После Монк се обърна и подаде ръка на Кандис.

Двамата също се ръкуваха. Беше удивително. Никога не го бях виждала да се ръкува с някого, без да поиска дезинфекционна кърпичка веднага след това.

— Радвам се да се запознаем — обърна се Монк към нея.

— Вие наистина ли сте Ейдриън Монк? — попита тя в отговор, много объркана.

— Единственият и неповторим. Но можете да ми казвате Чад.

— Слушала съм толкова много за вас — каза тя, като хвърли поглед към мен. — Наистина много.

— Аз съм легенда — каза той без следа от скромност.

Исках бързо да сменя темата, затова се обърнах към Кандис:

— Няма ли да ме запознаеш с годеника ти? Или щеше да изчакаш до сватбата?

— О, Господи, какво ме е прихванало? — възкликна тя. — Брайън, това е Натали.

— Ти си късметлия. — Подадох му ръка, а вместо това той ме прегърна, като ме притисна плътно до себе си и ме целуна по бузата. Ръцете му бяха силни, тялото му беше топло, и от него лъхаше на „Копъртоун“ и „Брут“. Беше приятно усещане да бъдеш обгърната от мускули и мъжественост, и изпитах малко тъга, когато прегръдката свърши.