Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш — каза Брайън. — Мисля, че Канди нямаше да се омъжи за мен, ако ти не беше дошла да й станеш шаферка.

— Тя отдавна чака този ден — казах.

— Не съм чакала деня — възрази Канди. — Чаках мъжа . И най-сетне го намерих.

Канди игриво щипна Брайън по задника.

— Поздравления за двама ви — каза Монк. — Знам, че не сте ме очаквали, затова искам да ви уверя, че не възнамерявам да ви проваля сватбата.

— Глупости — възрази Брайън. — Поканен сте, и ще се обидим, ако не присъствате. Нали така, сладкишче?

— Абсолютно, сладурче — отговори Канди. — Няма нищо по-тъжно от това, да отидеш сам на сватба. Вярвай ми, знам.

Брайън натовари куфарите в багажника и ние се натъпкахме в мустанга. Двамата с Монк се настанихме на задната седалка за пътуването до Поипу Бийч със Сладкишчето и Сладурчето. Кандис и Брайън дори още не бяха женени, а вече си бяха измислили галени имена. Щяха да бъдат страхотна двойка за компания.

По двулентовата магистрала минахме първо през Лихуе — приличаше на градче от средния Запад, което не се беше променило от седемдесетте години на двайсети век насам. Градът ме порази с абсолютно неуместния си вид насред тропическия пейзаж. Не знам какво съм очаквала. Може би сламени колиби или нещо от този род.

Точно извън града обаче всяка прилика със селските райони на Америка изчезваше. От буйното зелено великолепие на полетата, разположени на фона на назъбените планини, на човек му спираше дъхът. Никога преди не бях виждала толкова нюанси на зеленото.

— Обожавам начина, по който мирише тук. — Монк си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. — Това е главозамайваща смесица от освежител за въздух „Синя орхидея“ от 1998-а, ароматизатор „След дъжда“ от 2001-ва, и „Глейд“, разновидност „Тропическа мъгла“ от 1998-а, със съвсем лек дъх на лизол „Летен бриз“ от 2003-а.

— Определено познавате добре различните освежители за въздух — отбеляза Брайън.

— Притежавам богата колекция — каза Монк.

Кандис ми хвърли поглед през рамо, а аз просто се усмихнах, сякаш исках да кажа: Такъв си е Монк.

— Да не сте в бизнеса с освежители на въздуха? — попита Брайън.

— Детектив съм — каза Монк.

— Имате предвид нещо като частен детектив?

— Монк, частен детектив, това съм аз. Дори си имам рекламна песничка. Искате ли да я чуете?

По дяволите , не, помислих си и бързо се обадих:

— Трябва да кажеш на господин Монк с какво си изкарваш прехраната, Брайън. Мисля, че това е очарователно занимание.

— Работя като представител по продажбите за една компания, която изработва мебели по специална поръчка за хотелски стаи, офиси на корпорации, болници, ресторантски вериги, дори затвори.

— Смяташ, че това е очарователно? — попита ме Монк.

— Не сте ли се чудили винаги кой прави тези неща? — попитах. — Освен това той пътува по цял свят.

— Слава Богу, че съществуват клетъчни телефони, иначе никога нямаше да мога да го открия — каза Кандис. — Прекара цялото лято в обзавеждане на един курорт в Австралия.

— Тя се оплакваше колко е горещо в Ел Ей — каза Брайън, като хвърли поглед към нас в огледалото за обратно виждане. — Би трябвало да се опитате да прекарате месец юли там долу. Адска жега е.

— Удивявам се, като слушам за всички места, които Брайън е посетил и всички неща, които знае — каза Кандис. — Преживял е повече за двайсет и осем години, отколкото повечето хора за цял живот — определено повече, отколкото съм преживяла аз.

— Например? — попита Монк.

— Работил съм в ранчо за отглеждане на говеда в Тексас, бил съм доброволец с Корпуса на мира в Сомалия, работил съм безплатно като доброволец заедно с археологическа експедиция в Египет, и прекарах едно лято на риболовен траулер отвъд крайбрежието на Мейн — каза той. — Така получих този белег на крака. Едва не ми го отхапа един мерлин.

Кандис погледна възхитено съпруга си, а после премести поглед към мен.

— Не е ли чудесен?

Кимнах и се усмихнах, макар че трябваше да се зачудя защо човек, водил такъв вълнуващ живот, си бе избрал да прави кариера в мебелния бизнес.

Гранд Кахуна Поипу е курорт, построен на доста обширна площ, идеите, за чието планиране бяха взети от плантацията за отглеждане на захарна тръстика, която някога се е намирала на това място. В предлаганите от курорта удобства влизаха хотелът, шест луксозни плажни вили, наемът, за които беше от пет до десет хиляди долара на ден, стотици апартаменти, наемани на разменни начала за определено време, игрище за голф, на което можеха да се провеждат турнири, балнеоложки център от световна класа, и конферентен център.