Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Аз също бих искала да поразгледам наоколо — казах. — Дайте ми една минута да се преоблека, и ще дойда с вас.

— Добре.

Върнах се в стаята си и, докато се преобличах, осъзнах, че току-що съм пропиляла първата си възможност да бъда сама. Монк беше готов да тръгне сам, а аз се бях самопоканила да го придружа. Направих го, без да мисля, и то не от безпокойство или от чувство за отговорност.

Направих го, защото сме приятели. Въпреки че може да бъде по-вбесяващ от всеки човек на земята, ми харесваше да бъда заедно с него. Предполагам — ако поставите въпроса направо, — че именно така успявах да се примирявам с всичките му странности.

Заради това, а и освен това той ми плащаше.

На Монк му бяха нужни по-малко от пет минути да си купи бански от фирмения магазин на „Ралф Лорън“ в безистена на курорта точно след фоайето. Той просто си избра чифт обикновени сини плувки от един открит щанд, провери размера, плати, и с това се свърши. Това не беше кой знае какво, за който и да е друг човек: въпреки всичко, за Монк то бе удивително постижение.

Вървейки бавно, излязохме в голяма, заобиколена от палми градина, разположена не от страната, където се намираше басейнът на хотела, а от другата. Градината гледаше към плажа и беше пълна с хора, насядали по сгъваеми бели столове. Отначало си помислих, че е някаква друга сватба, но после видях телевизионните камери и познах мъжа, застанал пред публиката. Беше Дилън Суифт, прочутият медиум, който записваше епизод от излъчваното всеки ден телевизионно шоу, за което имаше договор.

Знаех кой е, разбира се. Щях да знам, дори и да не разделяше времето си между Хаваите и Сан Франциско, където започна шмекерското си предаване по един местен телевизионен канал преди няколко години.

Всички познаваха Дилън Суифт. Книгите му, с усмихнатото му лице на корицата, можеха да се намерят във всяка книжарница, във всеки смесен магазин и супермаркет от веригата „Севън-Илевън“ в страната. Където и да отидете, Суифт ви наблюдаваше с напрегнатия си, излъчващ нещо свръхестествено, втренчен поглед, сякаш питаше дали ще посмеете да не си купите книгата му, след като сте го погледнали в очите. Беше малко зловещо.

Популярността на Суифт се подпомагаше в немалка степен от факта, че изглеждаше невероятно привлекателно. Днес беше с небрежна хавайска риза с марката на Томи Бахама и светлокафяви работни панталони. Копринената му риза беше разкопчана точно толкова, че да излага на показ гърдите му без нито едно косъмче и яките му гръдни мускули. Най-биещата на очи черта от външния му вид обаче беше брадичката му с трапчинка точно по средата, като на звезда от дневните представления, напомняща и за Кърк Дъглас, и за Дъдли Праведника. Въпросът дали брадичката му е естествена или оформена с помощта на пластичната хирургия, се обсъждаше от критиците му по-често и по-оживено от това, дали е истински медиум, или не.

— Кой е той? — попита Монк.

Пълното невежество на Монк относно американската популярна култура отдавна беше престанало да ме шокира.

— Дилън Суифт — казах. — Той говори с мъртвите и предава техните послания на обичните им хора.

— Това е невъзможно — каза Монк.

— Кажете това на милионите хора, които гледат шоуто му и купуват книгите му.

Суифт се движеше през тълпата, сякаш теглен от някаква невидима сила. Градината беше като огромна дъска с написани върху нея букви и цифри, каквито се използват в спиритическите сеанси, а той беше централната фигура.

— Долавям нещо… Някакво име. Започва с буквата „Г“… да, ясно виждам буква „Г“ — каза Суифт. Той затвори очи, наклони глава встрани и се заслуша в нещо. — „Г“ може да е някой, който седи тук, а може и да е името на някой ваш, преминал в отвъдното близък.

Един мъж рязко вдигна ръка и я размаха, като се поклащаше развълнувано на мястото си точно пред Суифт, сякаш току-що беше спечелил награда. Беше към шейсетгодишен, тантурест, дребен мъж в ярка хавайска риза и набрани къси панталони, които закопчаваше практически на гърдите си. Носеше сандали и бели тесни чорапи, които стигаха почти до възлестите му, бледи колене.

— Казвам се Гари — каза мъжът; двойната му брадичка се тресеше. — Възможно ли е посланието да е за мен?

— Да, за вас е — каза Суифт. — Някой от другата страна ми нашепва. Жена, която ви е била много близка.

— Сестра ми?

— Усещам, че името й е започвало с „М“ или „Е“, или може би е съдържало и двете букви.