Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Плези ми се.

Обърнах се и погледнах Монк, който придържаше устата си широко отворена с два пръста, мърдаше езика си и се блещеше на момиченцето.

Плеснах го.

— Какво ви става? — попитах.

Изпитах облекчение да разбера, че не съм откачила. Но това не обясняваше странното поведение на Монк, нито пък какво прави той на моя полет до Хаваите.

Той облиза устни и премлясна няколко пъти.

— Устата ми е пресъхнала — каза Монк и се обърна към пътника до него. — Бяхте прав, тази наденичка наистина беше солена. Имам нужда да пийна. Нещо против?

Той вдигна подноса си и го подаде на пътника да му го държи. Мъжът го пое.

— Благодаря. — Монк вдигна сгъваемата масичка и тръгна по пътеката към задната част на самолета. Погледнах през рамо и го видях да пълни хартиена чаша с вода от мивката на самолета. Преди да успея да кажа нещо, той я изпи до дъно.

Изхвърчах от мястото си и забързах по пътеката след него.

— Откачихте ли, господин Монк? Това е най-смъртоносната вода, която можете да пиете.

— Хората пият от обществени чешми всеки ден.

— Да пиете вода от мивката в самолета е все едно да пиете вода от тоалетна чиния.

— Кучетата го правят без проблем — каза Монк. — И това не ги убива. Охлади малко страстите, горещо маце.

Горещо маце ?!

— Господин Монк — казах твърдо, с надеждата да привлека изцяло вниманието му. — Да не сте си наумили нещо?

— Мисля, че се разбрахме да ме наричаш Чад.

— Наистина сте наумили нещо.

— Това е нещо, което доктор Кроджър ми предписа веднъж за облекчаване на симптомите ми при изключителни обстоятелства.

— Какви симптоми?

— Всичките — каза той. — Така и така съм станал, мисля да използвам тоалетната.

— Шегувате се — казах. Независимо къде се намирахме в Сан Франциско, той винаги искаше от мен да го карам до дома му, за да отиде до тоалетната.

— Къде другаде би ми предложила да се облекча?

Той се промъкна покрай мен, отвори вратата на тоалетната и влезе вътре. Монк използваше обществена тоалетна. Никога не бих повярвала, че е възможно това да се случи.

Продължих да вървя, стигнах до кухнята на самолета и помолих стюардесата за едно питие.

— Какво ще желаете? — попита тя.

— Един скоч — казах.

Монк излезе от тоалетната миг по-късно, без въобще да обръща внимание, че на обувката му се е залепило парче тоалетна хартия и се влачи по пода.

— Нека по-добре да е двоен — казах.

Останалата част от полета беше истински ад.

Макар да не беше натрапчиво завладян от мисълта как са организирани (или, по-точно, неорганизирани) нито откачаше заради дреболии, с които нормалните хора биха се справили без усилие, поведението му беше дразнещо по един напълно нов начин. Той беше като неспокойно дете.

Какво правеше ли? Ами, да видим, откъде да започна?

Той подхвана песен с припяване по мотива от Хавай Пет-О , в която всички си съчиняваха собствен текст към мелодията. Неговият текст беше следният:

Песента имаше още думи, но и тези са достатъчно ужасни. През целия полет не можах да си ги избия от главата. Това беше престъпление срещу човечеството, тъй като със сигурност не бях единствената, която страдаше. (Дори сега, когато най-малко го очаквам, текстът на тази песен ме преследва и ме тормози с часове.)

Монк си свали обувките и започна да се разхожда бос нагоре-надолу по пътеките между редовете с пътници, като подхващаше разговори със стреснатите хора.

— Аз съм монахът — обърна се той към една жена. — Книгата, която четете, изглежда интересна. Може ли да прочета една глава? Сетих се — хайде да я прочетем на глас.

И го направи.

Освен това отиде в кухнята на самолета и преследваше стюардесите, за да му кажат рецептата за палачинките с макадамия, и отказа да повярва на упоритите им твърдения, че просто претоплят замразена храна.

— Но на вкус те са толкова пухкави и пресни — каза той.

И изяде двайсет и едно пликчета печени фъстъци, като разпиля опаковките из целия самолет.

— Би трябвало всичко да се приготвя без мазнина — заяви той на всички присъстващи. — Някой тук опитвал ли е печено без мазнина пиле? Или изпечени без мазнина овесени ядки и орехи с мед? Възможностите са безкрайни.