Тес Геритсън - Чиракът

Но онова, което Дийн не бе предвидил, бе, че Властващия ще се сдобие с партньор. Ето кога Дийн се появи в апартамента ми. Тогава за първи път прояви интерес към мен. Защото аз имах нещо, което искаше, нещо, от което се нуждаеше. Аз бях неговият водач в ума на Уорън Хойт.

Седналият до нея Фрост шумно изхърка в съня си. Погледна към него и видя, че долната му челюст беше увиснала — олицетворение на невинността без никакви бариери. През цялото време откакто работеха заедно, нито веднъж не беше видяла тъмна страна на Бари Фрост. Но измамата на Дийн я бе потресла толкова силно, че сега, като гледаше партньора си, се запита какво криеше пък той от нея. Какви жестокости дори той не показваше наяве.

Беше почти девет, когато най-сетне влезе в апартамента си. Както винаги първо се увери, че всички ключалки на входната й врата са заключени, но този път не беше обзета от страх, докато се занимаваше с веригата и резетата, а от гняв. Пусна последното резе с рязко щракване, после тръгна право към спалнята, без да си направи труда да изпълни обичайния ритуал по проверката на стенните гардероби и надничането във всички помещения. Предателството на Дийн временно бе прогонило всички мисли за Уорън Хойт. Разкопча кобура, пусна оръжието в чекмеджето на нощното шкафче и го затвори с трясък. После се обърна и се погледна в огледалото на тоалетката, отвратена от това, което видя. Непокорни коси, достойни за Горгона Медуза. Ранен поглед. Лицето на жена, позволила привлекателността на един мъж да я ослепи за очевидното.

Звънът на телефона я стресна. Погледна дисплея — обаждаха се от Вашингтон .

Телефонът звънна два пъти, три пъти, докато тя опитваше да овладее емоциите си. Когато най-сетне вдигна, произнесе в слушалката студено само едно:

— Ризоли.

— Разбрах, че си се опитвала да се свържеш с мен — каза Дийн.

Младата жена затвори очи.

— Ти си във Вашингтон — промълви тя и, макар да се опитваше да не говори враждебно, думите й прозвучаха като обвинение.

— Извикаха ме снощи. Съжалявам, че нямахме възможност да поговорим, преди да тръгна.

— И какво щеше да ми кажеш? Може би истината, за разнообразие?

— Трябва да разбереш, случаят е изключително деликатен.

— И заради това така и не спомена за Марла Джийн Уейт?

— Това не беше от непосредствена важност за вашето разследване.

— Кой си ти, по дяволите, та да решаваш? О, чакай, чакай! Забравих. Ти си шибаното ФБР .

— Джейн — каза тихо той. — Искам да дойдеш във Вашингтон.

Тя замълча, изненадана от неочаквания обрат на разговора.

— Защо?

— Защото не можем да говорим за това по телефона.

— И очакваш да скоча на първия самолет, без да знам защо?

— Нямаше да те моля, ако не мислех, че е нужно. Въпросът вече е уточнен с лейтенант Маркет, чрез ВПК. Ще ти се обадят, когато всичко е готово.

— Чакай. Не разбирам…

— Ще разбереш. Когато дойдеш тук.

Линията замлъкна.

Младата жена бавно остави слушалката. Остана да стои неподвижно, загледана в телефона, неспособна да повярва на това, което бе чула току-що. Когато той звънна отново, тя го вдигна веднага.

— Детектив Джейн Ризоли? — прозвуча от другата страна женски глас.

— На телефона.

— Обаждам се във връзка с пътуването ви до Вашингтон утре. Бих могла да ви запазя място за „Америкън еърлайнс“, полет шест-пет-две-едно, тръгващ от Бостън в дванайсет на обяд и пристигащ във Вашингтон в тринайсет и трийсет. Така добре ли е?

— Само секунда. — Джейн грабна химикалка и бележниче и записа информацията за полета. — Звучи добре.

— И връщане в Бостън в четвъртък, с „Америкън еърлайнс“, полет шест-четири-нула-шест, излитащ от Вашингтон в девет и трийсет и пристигащ в Бостън в десет петдесет и три.

— Оставам там през нощта, така ли?

— Такава е молбата на агент Дийн. Ще ви запазим стая в хотел „Уотъргейт“, освен ако не предпочитате друг хотел.

— Не. Хотел, ъъъ… „Уотъргейт“ ще свърши работа.

— Една лимузина ще ви вземе от апартамента ви утре в десет часа и ще ви закара до летището. Друга ще ви посрещне при пристигането ви във Вашингтон. Бихте ли ми казали номера на факса си?

След мигове факсът на Джейн започна да печата. Седнала на леглото, тя се взираше в безупречно отпечатания маршрут, зашеметена от бързината, с която се развиваха събитията. В този момент повече от всичко друго й се искаше да поговори с Томас Мур, да поиска съвета му. Посегна към телефона, после бавно го остави. Предпазливостта на Дийн я бе накарала да бъде нащрек, а тя вече не вярваше в сигурността на телефонната си линия.