Тес Геритсън - Чиракът

— Кени бе сложен да седи тук — обясни Горман, като посочи прясно боядисаната стена. — С изпънати напред крака, с ръце зад гърба. Със завързани със скоч лента китки и глезени. Единствен разрез на врата. Нож тип „Рамбо“.

— Нямаше ли други рани? — попита Джейн.

— Само на врата. Като екзекуция.

— Следи от електрошоков пистолет?

Горман направи пауза.

— Знаеш ли, беше престоял тук два дни, когато го открила икономката. Два горещи дни. Кожата вече не изглеждаше добре. Да не говорим за миризмата. Като нищо може да пропуснеш следите от електрошоковия пистолет.

— Изследвали ли сте пода при алтернативен източник на светлина?

— Тук всичко беше в кръв. Не знам какво бихме видели при алтернативно осветление. Всичко е в записа на местопрестъплението. — Огледа се, докато откри телевизора и видеото. — Защо не хвърлим един поглед на записа? Той би трябвало да отговори на повечето ви въпроси.

Младата жена се приближи до телевизора, включи апарата и пъхна видеокасетата във видеото. От телевизионния екран гръмна реклама на „Хоум шопинг нетуърк“, описваща достойнствата на медальон от цирконий, предлаган на невероятната цена от 99,95$, който сияеше на лебедовата шия на някакъв модел.

— Тези неща ме влудяват — възкликна Джейн, като бърникаше едновременно и двете дистанционни устройства. — Така и не се научих как да програмирам моя.

Погледна към Фрост.

— Хей, не питай мен.

Горман въздъхна и взе дистанционното. Украсеният с цирконий модел изчезна, заместен от гледката на алеята към дома на семейство Уейт. Съскащият в микрофона вятър изопачаваше гласа на оператора, докато съобщаваше името си. Детектив Парди, часа, датата и мястото. Беше пет сутринта на втори юни, ветровит ден, дърветата се люлееха заплашително. Парди обърна камерата към къщата и заизкачва стъпалата, картината подскачаше на телевизионния екран. Ризоли видя сандъчетата с цъфнало мушкато, същото мушкато, което сега бе мъртво поради липсата на грижи. Някакъв глас извика Парди и екранът потъмня за няколко секунди.

— Входната врата беше намерена отключена — уточни Горман. — Икономката обясни, че това не било нещо необичайно. Хората по тези места често оставят вратите си отключени. Предположила, че някой от собствениците си е вкъщи, тъй като Марла почти никога не ходела никъде. Първо почукала, но не получила отговор.

На екрана внезапно се появи нова картина; камерата снимаше отворената врата и през нея — право към дневната. Това трябва да бе видяла икономката, отваряйки вратата. И мигновено била залята от вонята и ужаса.

— Направила може би една крачка навътре в къщата — поясни Горман. — Видяла Кени, опрян гърбом в далечната стена. И всичката тази кръв. Не си спомня да е видяла почти нищо друго. Единственото й желание било да се махне по-бързо оттук. Скочила в колата си и натиснала педала на газта толкова силно, че гумите издълбали следи в чакъла.

Камерата се движеше из дневната, спирайки пред мебелите, приближавайки към главното събитие: Кенет Уейт III, само по боксерки, с увиснала върху гърдите глава. Ранният стадий на разлагането обясняваше подуването на лицето му. Пълният с газове корем бе издут като балон, а лицето бе така подпухнало, че бе загубил всякакъв човешки облик. Но Джейн не се беше фокусирала върху лицето, а върху невероятно деликатния предмет, поставен върху бедрата му.

— Не знаехме какво да мислим за това — обади се Горман. — Реших, че е някакъв символ. Така го и класифицирах. Начин за подигравка с жертвата. „Виж ме, целият овързан, с тази глупава чаша за чай в скута“. Точно това, което една съпруга би направила с мъжа си, за да покаже колко го презира. — Въздъхна. — Но това бе, докато мислех, че станалото може да е дело на Марла Джийн.

Камерата се завъртя от трупа и сега започна да се движи из коридора. По стъпките на убиеца, към спалнята, където бяха спели Кенет и Марла Джийн. Картината се поклащаше като смущаващата стомаха гледка през прозореца на люлеещ се кораб. Камерата спираше пред всяка врата, за да покаже какво има зад нея. Първо видяха банята, после — стаята за гости. Когато продължи нататък по коридора, Ризоли усети, че пулсът й се ускорява. Без да си даде сметка, се бе доближила още няколко крачки към телевизора, сякаш тя, а не Парди, ходеше по дългия коридор.

Внезапно на екрана се появи спалнята. Прозорци със зелени пердета. Скрин и гардероб, боядисани в бяло, и врата към стенен гардероб. Голямо легло с четири колони, по една на всеки ъгъл, с издърпани в единия край завивки.