Мери Кларк - Бягство

Саварано погледна часовника си. Време беше.

Първо старицата. Тя беше досадно допълнение. Това, което очакваше с нетърпение, беше изражението на Лейси Фаръл, когато насочи дулото на пистолета си към нея. Няма да й даде време да извика. Не, ще й позволи само да издаде онзи характерен хлипащ звук в мига, когато осъзнава какво предстои, когато разбере, че смъртта й е неизбежна. Предчувствието за този звук го караше да потреперва от вълнение.

Ето сега.

Вече беше в спалнята. Сенди стъпи на първото стъпало на стълбата и с безкрайно внимание започна да слиза.

Алекс Карбайн се обади в ресторанта на Ланди и поиска да говори с Джими. Изчака известно време, после чу гласа на Стиви Абът.

— Алекс, мога ли да ти бъда полезен с нещо? Не ми се ще да безпокоя Джими. Днес е много подтиснат.

— Много съжалявам, но трябва да говоря лично с него — обясни Карбайн. — Между другото, Стиви, Карлос да е идвал при вас да търси работа?

— Да, идва. Защо?

— Защото, ако е още там, предай му, че при нас вече няма работа за него. Сега можеш да ме свържеш с Джими.

Той отново зачака. Когато Джими Ланди вдигна слушалката, по гласа му си личеше, че е страшно напрегнат.

— Джими, разбирам, че нещо не е наред. Мога ли да ти помогна?

— Не, но ти благодаря, все пак.

— Слушай, съжалявам, че те безпокоя, но се сетих нещо и бих искал да го споделя с теб. Разбирам, че Карлос се е върнал да търси работа при теб. Не го взимай!

— Нямам такова намерение, но защо? — попита на свой ред Джими.

— Защото имам чувството, че не му е чиста работата. Не мога да се отърва от мисълта, че Лейси Фаръл е била проследена и открита от онзи убиец в Минеаполис, където федералните са я били скрили.

— О, значи там е била? — възкликна Джими. — Не знаех.

— Да, но само майка й го знаеше. Тя накара Лейси да й каже. И понеже аз бях този, който я убеди да накара Лейси да направи това, сега се чувствам отговорен.

— Не си постъпил много умно — отвърна Ланди.

— Никога не съм имал претенциите да съм умен. Виждах само, че Мона се разкъсва от безпокойство. Все едно, вечерта, когато Мона научила, че Лейси е в Минеаполис, си беше купила „Минеаполис стар трибюн“ и го беше донесла на вечеря. Видях я да го прибира на идване към масата, но не съм я разпитвал и не е ставало дума за него. Но ето какво исках да ти кажа: забелязах по едно време, че когато Мона отиде до тоалетната, а пък аз се занимавах да обикалям гостите, Карлос се въртеше около масата ни — уж да оправи салфетките. Забелязах го, че премести чантата и е твърде възможно да е погледнал вътре.

— Типично за Карлос — отвърна Ланди. — Никога не ми е бил симпатичен.

— Карлос ни обслужваше и следващия път, в петък вечер, когато Мона спомена за новия спортен клуб, в който Лейси се била записала и където имало хубаво игрище за скуош. Струва ми се нещо повече от чиста случайност, дето няколко часа по-късно в клуба се е появил някакъв тип, който разпитвал за нея. Човек просто трябва да събере две и две, нали така?

— Хмм — измърмори Ланди, — звучи ми така, сякаш Карлос е заработил нещо повече от обичайния бакшиш в петък вечер. Трябва да вървя, Алекс. Скоро ще ти се обадя.

Ед Слоун ясно забелязваше, че партньорът му е неспокоен. В колата беше доста хладно, а от Ник Марс се носеше остра миризма на пот. По бебешки невинното му лице дори избиха капчици.

Инстинктът, който никога не му изневеряваше, подсказваше на Слоун, че нещо не е наред.

— Май е време да влезем вътре и да приберем госпожица Фаръл — рече той.

— Защо, Ед? — изненадано попита Марс. — Ще я приберем, когато излезе навън.

Слоун отвори вратата на колата и извади пистолета си.

— Да вървим.

Лейси не беше сигурна дали наистина е чула някакъв шум на стълбата. Старите къщи понякога издават странни шумове. Определено обаче усети, че атмосферата в стаята някак се промени, сякаш температурата вътре падна изведнъж с няколко градуса. Лоти Хофман също го усети и Лейси забеляза промяната в погледа й.

По-късно тя осъзна, че това, което е усетила, е било приближаването на злото, което коварно се промъкваше все по-наблизо, обгръщаше я така, че почти можеше да го докосне.

Същата хладна тръпка беше усетила и докато се криеше в дрешника, за да види как Къртис Колдуел слиза по стълбите след като беше застрелял Изабел. Тогава отново долови същия звук. Чуваше се едва-едва, но несъмнено беше истински. Не си въобразяваше! Вече беше сигурна и сърцето й заби ускорено. На стълбите ставаше нещо!