Мери Кларк - Бягство

Саварано замръзна на място. Идвали насам! Ако не се махне от жилището незабавно, ще попадне в капан. За няколко секунди се озова извън апартамента, прекоси коридора и слезе долу по аварийното стълбище.

Когато седеше вече на сигурно място в колата и караше сред ненатовареното движение по Хенъпин авеню, видя полицейските коли, които профучаха край него с пуснати лампи и сирени.

Не му се беше случвало да го хванат толкова натясно. Той продължи да кара без определена посока, за да се успокои и обмисли всичко внимателно.

Къде може да е отишла Фаръл, запита се той. Може би се крие у някоя приятелка? А може би в някой мотел?

Където и да се намира, преднината й не може да е повече от половин час.

Трябва да се опита да мисли като нея. Какво би направил той, ако е в програмата за защита на свидетели и го открият?

Няма да имам повече вяра на федералните, каза си той. Не бих се местил по тяхно решение в друг град, само за да се чудя след колко време ще ме открият отново.

Обикновено хората, които доброволно се отказваха от програмата за защита, го правеха, защото им ставаше мъчно за близките. Най-често се връщаха у дома.

Когато е разбрала, че са я открили, Фаръл не се беше обадила на федералните власти, а на майка си.

Натам е тръгнала, реши той. Сега трябва да е на път към летището и оттам за Ню Йорк. Сенди беше сигурен в това.

Той също се отправи натам.

Сигурно е много изплашена. Изгубила е доверие в полицаите. Апартаментът й в Ню Йорк все още беше неин. Майка й и сестра й живееха в Ню Джързи. Нямаше да е трудно да я открие.

И други му се бяха изплъзвали за малко, но никой не беше успял да се измъкне съвсем. В края на краищата винаги улавяше жертвата си. Ловът му доставяше голямо удоволствие, но самото убийство беше най-приятната част.

Най-напред отиде на гишето на авиокомпания „Нортуест“. По многобройните служители там си личеше, че това е най-натоварената линия в Минеаполис. Казаха му, че за момента всички полети са спрени заради снега.

— Тогава може би ще успея да намеря съпругата си — каза той. — Тя тръгна преди около четиридесет минути. Майка й претърпяла злополука в Ню Йорк и предполагам, че е взела първия полет за Ню Йорк. Казва се Алис Карол.

Служителката на гишето беше много услужлива.

— През последния час не е имало директен полет за Ню Йорк, господин Карол. Възможно е обаче да е излетяла с полета за Чикаго, за да направи връзка оттам. Ще проверя в компютъра.

Пръстите й заиграха по клавишите.

— Да, ето я. Съпругата ви е взела полет 62 за Чикаго, който трябваше да излети в 11:48 — жената въздъхна. — Всъщност, пътниците се качиха, но самолетът още стои на пистата за излитане. Страхувам се, че не мога да ви кача на борда, но ако желаете, можете да се срещнете с нея в Чикаго. Точно в момента извикват пътниците за този самолет. Двата полета вероятно ще пристигнат с няколко минути разлика.

Инспектор Ед Слоун и Присила Паркър седяха заедно и чакаха Рик да се появи. Салонът в имението Хардинг беше изключително удобен и приятен. Имението беше частна собственост, подарена на рехабилитационния център от семейство, чийто син бил починал от свръхдоза наркотици.

Гарнитурата, състояща се от диван и фотьойли с весела синьо-бяла тапицерия, се допълваха от стилно сините стени и килими. Слоун бързо прецени, че това явно са оригиналните мебели и че онези, които идват, за да се разделят с вредните си навици, вероятно оставят тук цяло състояние.

По пътя от Гринидж обаче госпожа Паркър му беше обяснила, че половината пациенти не плащат нищо. Сега, докато очакваха Рик Паркър да се появи, тя притеснено му обясняваше.

— Знам какво си мислите за сина ми. Но вие нямате представа колко добрина и възможности има у него. Рик все още може да постигне много в живота си. Сигурна съм в това. Баща му обаче го глезеше, учеше го, че стои над всякакъв ред и дисциплина, над всякакво чувство за благоприличие дори. Когато се забърка в онзи случай с наркотици в колежа, толкова се молих на съпруга си да го накара да си поеме отговорността. Но вместо това той раздаде пари на разни хора. Рик щеше да се справи добре в колежа. Той е умно момче, но никога не му се налагаше да се постарае за нещо сам. Кажете ми, кое момче на седемнайсет години има нужда от автомобил „Мерцедес кабрио“? Кое момче на тези години има неограничена сметка за харчене? Как би могъл да се научи на благоприличие, след като баща му вкарва в къщата поредната си любовница за месеца под формата на прислужница?