Агата Кристи: Смърт в Лимсток

— Въпреки всичко, госпожице Марпъл — рекох аз, — има едно нещо, което не мога да ви простя — да замесите Меган в тази история!

Госпожица Марпъл остави плетката на коленете си. Погледна ме, а погледът й беше твърд.

— Скъпи младежо, нещо трябваше да се направи. Нямаше доказателства срещу този изключително умен и безскрупулен човек. Имах нужда от някого, който да ми помогне, някой с огромна смелост и добър ум. И го намерих.

— Имаше голяма опасност за живота й!

— Да, опасност имаше, но ние не сме създадени на този свят да избягваме опасностите, когато животът на наш близък е застрашен. Вие сте били военен. Проявили сте храброст и кураж през войната с мисълта, че каузата, за която се биете, е благородна и ще помогне на хората, всичко ще свърши по-бързо и ще се дадат колкото се може по-малко жертви. Мисля, че ме разбрахте, нали?

Кимнах. Разбрах я напълно.

— Може би просто много я обичаш, Джери? — чух тихия глас на Джоана.

Твърдият поглед в сините очи на госпожица Марпъл изчезна и се смеси с весело и закачливо пламъче.

— Да, скъпа, той я обича много. Знаех го от самото начало, но просто нямаше никакъв друг начин. А брат ви е доста буен и вироглав, за да можех да го посветя в тайната. Така ми каза и любезният господин Неш. Сам виждате, господин Бъртън, нямах избор. А Меган? Тя е много смела девойка, смела и хладнокръвна, което рядко се среща. Мисля, че от вас ще излезе чудесна двойка, ако мога така да се изразя.

— Надявам се — промърморих смутено.

— И бъдете по-уверен в себе си, младежо! Управлявали сте самолет, били сте в облаците — неща, които изискват голяма смелост, сигурна съм, че я имате. Наистина войната свърши, но както виждате и в мирно време понякога се налага човек да взема бързи и смели решения. Знам, че мислите само доброто на Меган, но дали тя се нуждае само от човек, който да я пази от лошите неща в живота и да я закриля? Съмнявам се, много се съмнявам. По-скоро и тя мисли за вас, както и вие за нея. Смятам, че докато милата ви сестра е наясно какво иска от живота и какво чака, то вие все още сте някъде в облаците, но този път без самолета си. Страхувам се, че решителните битки са все още пред вас. Но това ще са сладки битки, скъпи господин Бъртън, битки без победители, в които победител е само любовта. Ще видите, сигурна съм в това!

— Госпожице Марпъл, не го плашете повече — усмихна се благо викарият. — Бедното момче, изглежда напълно съкрушено. Бракът е нещо велико и прекрасно.

— Това мислех да кажа и аз — усмихна се отново възрастната госпожица.

Сутрин на главната улица.

Госпожица Емили Бартън излезе от бакалницата с препълнена чанта.

Беше развълнувана, бузите й бяха зачервени.

— О, Боже, господин Бъртън! Наистина съм толкова развълнувана! Като си помисля, че най-накрая и аз ще отида на това великолепно пътуване с кораб!

— Надявам се, че ще ви достави удоволствие.

— О, сигурна съм, че ще бъде така. Никога не бих се решила на това сама. Всичко се обърна така внезапно, имам чувството, че Провидението има пръст в цялата работа. От дълго време чувствах, че имам нужда да се разделя с „Литъл Фърз“, исках го наистина, но не можех да се примиря с мисълта, че тук ще дойдат да живеят чужденци. Но сега, когато вие я купихте и ще живеете там с Меган, всичко е различно. А и милата Еме след ужасното й изпитание, промяната в живота й (имам предвид сватбата на брат й — колко мило, че ще се заселите сред нас), се съгласи да дойде с мен. Искаме да бъдем надалеч за дълго време. Може би дори — госпожица Бартън снижи гласа си — да направим околосветско пътешествие. Еме е толкова очарователна и практична. Наистина си мисля, че всичко се обърна за по-добро, не е ли така?

За момент помислих за госпожа Симингтън и Агнес и се запитах дали и те биха се съгласили с това. След това си спомних, че приятелят на Агнес не беше влюбен в нея и че госпожа Симингтън не беше особено добра с Меган и, по дяволите, нали всички ще умрем един ден! Съгласих се с щастливата госпожица Емили, че всичко е било за добро в най-добрия от всички възможни светове.

Продължих по главната улица до градинската врата на Симингтънови и Меган излезе да ме посрещне. Не беше романтично посрещане, защото едно огромно овчарско куче излезе заедно с нея и почти ме събори на земята в изблик на несдържани приятелски чувства.

— Не е ли прекрасен? — попита тя.

— Малко е големичък. Наш ли е?

— Да, това е сватбеният подарък на Джоана. Имаме толкова хубави сватбени подаръци, нали? Това пухкаво вълнено нещо, чието предназначение все още не сме успели да разберем, е от госпожица Марпъл, а хубавият сервиз „Краун Дерби“ е от господин Пай, а Елзи ми изпрати тостер…