Агата Кристи: Смърт в Лимсток

— Наистина добре избрано място — каза Неш с уважение. — Никога не можеш да си сигурен, че някой прислужник няма да полюбопитства да надникне в бюрото ти или в някое заключено чекмедже. Но в този бюфет никой няма да надникне — там има само вехтории — хартии, стари топки за тенис, бухалки за крикет, ненужни дрехи и тъй нататък.

— Изглежда, госпожицата има вродена наклонност да използва тези бюфети за скривалище — казах мрачно.

— Прав сте. Умът на престъпника е много по-различен от този на нормалния човек. Между другото, говорейки за мъртвото момиче, открихме още нещо. От кабинета на лекаря е изчезнало голямо тежко чукало за хаван, в който приготвял част от лекарствата си. Готов съм да се обзаложа, че точно това ще се окаже тъпият предмет, с който е било зашеметено момичето.

— Със сигурност доста неудобен за носене предмет — възразих.

— Не и за госпожица Грифит. Госпожицата е отивала при „Водачките“ през този следобед, но по пътя щяла да остави цветя и зеленчуци на щанда на „Червения кръст“, затова е носела грамадна кошница.

— Но не сте открили още шиша?

— Не, и не вярвам, че ще го намерим. Тя може да е луда, но никой не е толкова луд, та да ни улесни в търсенето. Вероятно е измила добре шиша от кръвта и го е оставила при другите. Иди, че търси.

— Е — заключих, — не можете да имате всичко.

Домът на викария бе едно от последните места, където новината беше достигнала. Възрастната госпожица Марпъл бе потресена от чутото. Непрекъснато повтаряше:

— Не е вярно, господин Бъртън. Сигурна съм, че не е вярно. Всичко е толкова объркано.

— Страх ме е, че е вярно. Те са я следили, ако искате да знаете. Видели са я да печата последното писмо.

— Да, да, може и така да е. Да, това го разбирам.

— Намерили са и изрязаните страници, от които са вземани буквите в нейната къща.

Този факт оказа огромно влияние върху възрастната жена. Тя впери очи в мен и каза с много тих глас:

— Но това е ужасно — това е зловещо!

Госпожа Дейн Калтроп влезе забързана в стаята и веднага забеляза притеснението на госпожица Марпъл.

— Какво се е случило, Джейн?

Госпожицата мърмореше безпомощно:

— О, Боже, Боже, но какво трябва да се направи сега?

— Какво те тревожи, Джейн?

Тя сякаш не й обръщаше внимание.

— Трябва да има нещо. Но аз съм толкова стара и невежа и се страхувам, че изглупявам.

Почувствах се доста притеснен и бях щастлив да изляза отново на улицата.

През този следобед срещнах още веднъж госпожица Марпъл. Беше вече късно и аз бях тръгнал да се прибирам.

Тя стоеше до малкия мост в края на селото, близо до къщата на госпожа Клийт и разговаряше с Меган. Бях поразен — от всички хора в околията най-малко очаквах да видя тях двете да си говорят. Доколкото знаех, момичето не познаваше госпожица Марпъл или я познаваше бегло.

През целия ден исках да срещна Меган и да разговарям с нея. Но щом наближих, тя се обърна и тръгна в друга посока. Това ме ядоса и щях да я последвам, ако госпожица Марпъл не ми беше препречила пътя.

— Искам да говоря с вас — каза тя. — Моля, не отивайте след Меган сега. Няма да е разумно.

Тъкмо се канех да я заобиколя, когато тя ме обезкуражи с думите си:

— Това момиче притежава голяма смелост. Забележителна духовна сила.

Все още исках да тръгна след Меган, но госпожица Марпъл ме възпря:

— Не се опитвайте да я видите сега. Знам какво говоря. Тя трябва да запази силата и смелостта си.

Нещо в думите на старата дама ме накара да потреперя. Като че ли тя знаеше неща, за които нямах представа. Бях изплашен, без да разбирам защо.

Не се прибрах у дома. Върнах се отново на главната улица и се заразхождах безцелно. Не знаех какво да очаквам и за какво да мисля.

Там ме спипа онзи стар досадник полковник Епълтън. Както обикновено пожела да знае какво прави красивата ми сестра и след това продължи:

— Вярно ли е, че сестрата на доктор Грифит била луда? Чух да казват, че тя била на дъното на тази афера с анонимните писма? Отначало не можех да повярвам, но всички казват, че е истина.

Отговорих, че е вярно.

— Я виж ти! Трябва да признаем, че нашата полиция пипа твърдо и сигурно. Само трябва да им се даде време, това им е необходимо на полицаите, малко повече време. Страшна работа е тази с анонимните писма, винаги тези остаряващи стари моми са в основата на всичко, макар че госпожица Грифит съвсем не изглежда зле дори и с тези дълги зъби. Но в тази част на страната няма нито едно добре изглеждащо момиче като гувернантката на Симингтънови. Тя си заслужава да я гледа човек. И е толкова приятна. Благодари за най-дребното нещо, което човек направи за нея. Неотдавна я срещнах на един от пикниците, които устройва за децата. Те играеха наоколо, а тя плетеше толкова бързо и съсредоточено, че вълната й свърши. Веднага й предложих да я закарам до Лимсток. Имах малко работа в градчето и най-много след десет минути щях да я върна обратно. Тя не се решаваше да остави момчетата сами, но аз я придумах, че нищо лошо няма да им се случи. Закарах я, оставих я пред магазина за вълна и я взех после оттам. Благодари ми толкова мило! А услугата беше толкова незначителна. Хубаво момиче!