Агата Кристи: Смърт в Лимсток

— Отричате ли, че сте писали това писмо, госпожице?

Стори ми се, че за част от секундата тя се поколеба.

— Разбира се, че отричам. Никога досега не съм го виждала.

Той заяви спокойно:

— Трябва да ви кажа, уважаема госпожице, че сте били наблюдавана, докато сте писали това писмо на машината в Женския институт между единайсет и единайсет и трийсет по-предната нощ. Вчера сте влязла в пощата с куп писма в ръка…

— Никога не съм пускала това писмо.

— Да, вярно е. Докато сте чакали за марки, сте го изтървали уж случайно на пода, така че ако някой го намери, без да подозира нищо, да го пусне…

— Аз никога…

Вратата се отвори и в стаята влезе адвокат Симингтън.

— Какво става тук? — попита той остро. — Еме, ако нещо не е наред, ти имаш право на адвокатска защита. Аз съм готов…

В този момент тя рухна, покри лицето си с ръце и се отпусна на един стол.

— Върви си, Дик. Не ти. Не ти!

— Имаш нужда от адвокат.

— Не ти. Не мога — не мога да го понеса. Не желая да знаеш за всичко това.

Тогава той може би я разбра, защото попита тихо:

— Ще се свържа с Майлдмей в Ексхемптън. Съгласна ли си?

Тя кимна. Вече плачеше.

Симингтън излезе от стаята. На вратата се сблъска с Оуен Грифит.

— Какво става тук? — попита лекарят разярено. — Сестра ми…

— Съжалявам, доктор Грифит. Наистина съжалявам. Но в случая нямаме избор.

— Мислите, че тя е отговорна за анонимните писма?

— Страхувам се, че няма никакво съмнение, сър — отвърна Неш и се обърна към госпожица Грифит:

— Трябва веднага да дойдете с нас, госпожице. Разбира се, ще ви бъде дадена възможност да се срещнете с адвокат.

— Еме? — извика Оуен.

Тя мина покрай него, без да го погледне.

— Не ми говори, не казвай нищо, Оуен. В името на Бога, не ме поглеждай!

Полицаите излязоха. Оуен стоеше като изпаднал в транс.

Изчаках малко и се приближих до него.

— Ако мога да направя нещо, Оуен, моля, кажи ми.

Той отговори като насън:

— Еме! Не мога да повярвам.

— Може би е грешка — предположих, въпреки че бях сигурен в обратното.

— Нямаше да го приеме така, ако беше грешка — отговори той бавно. — Не, не мога да повярвам. Никога няма да повярвам!

Той се строполи в един фотьойл. Успях да намеря някакво алкохолно питие и му го дадох. Изпи почти на един дъх цяла чаша и това като че ли малко му помогна.

— В началото не можех да го понеса, но сега съм по-добре. Благодаря ти, Бъртън, но нямаш повече работа тук. Никой вече нищо не може да направи.

Вратата се отвори и в стаята влезе Джоана. Лицето й беше пребледняло.

Приближи се до Оуен и ме погледна:

— Отивай си, Джери. Това е моя работа.

Когато излизах от стаята, видях как тя коленичи до фотьойла му.

Не мога да опиша точно събитията през следващите двайсет и четири часа. Случиха се най-различни неща без никаква връзка едно с друго.

Спомням си Джоана да се връща вкъщи много бледа, с изтощен вид. Опитах се да я развеселя, а тя се изсмя и рече:

— Той каза, че не ме иска, Джери. Той е много горд и самотен…

— Какво съвпадение! Моето момиче също ме отхвърли.

Известно време мълчахме, после Джоана въздъхна тежко:

— Изглежда, фамилията Бъртън не е много търсена тези дни.

— Карай да върви, сладур — отвърнах. — Поне се имаме един друг.

— Някак си това не е никак успокояващо в момента, Джери.

Оуен дойде на следващия ден и започна да хвали Джоана. Тя била невероятна, прекрасна! Как отишла при него, как поискала да се омъжи за него, дори веднага, ако пожелаел. Но той нямало да я остави да извърши тази глупост. Тя била прекалено добра, прекалено деликатна, за да се свърже с цялата мръсотия, която щяла да се излее по вестниците, щом научат за ареста.

Бях дълбоко привързан към Джоана, но знаех, че тя е в състояние да се пребори с всякакъв вид неприятности, особено ако е застрашен човек, когото обича. Всички тези превъзнасяния и хвалби ме отегчиха и малко грубо казах на Оуен, че е време да слезе от небето и да престане да се прави на прекалено благороден.

Излязох на главната улица и намерих там почти цял Лимсток да обсъжда оживено новината. Емили Бартън твърдеше, че никога не се е доверявала на Еме Грифит, а жената на бакалина с огромно удоволствие разправяше наляво и надясно как госпожица Грифит имала толкова особен поглед.

От Неш научих, че срещу Еме е повдигнато обвинение. При обиска намерили изрязаните страници от книгата на Емили Бартън в един голям бюфет под стълбищата, увити в някаква стара амбалажна хартия.