Агата Кристи - Смърт в Лимсток

Джоана се обади:

— А също и с убийството на Агнес? Това със сигурност не е било необходимо.

— Може би е било, но това, което не разбираш, скъпа моя (тъй като не си убивала никога), е, че преценката на ситуацията на един убиец е нарушена и всичко изглежда преувеличено. Няма съмнение, че той е чул момичето да телефонира на Партридж и да казва, че нещо я тревожи след смъртта на госпожа Симингтън и че има нещо, което тя не може да разбере. Той не е искал да поема никакви рискове. Според него това глупаво момиче е видяло нещо, знаело е нещо. И смъртната присъда на горкото дете е била подписана.

— Но нали е бил в кантората си целия следобед и всички работещи там, а също и клиентите му, ще се закълнат в това.

— Според мен той я е убил, преди да тръгне към кантората си. Госпожица Холанд е била в трапезарията и кухнята. Той е минал през хола, отворил е и е затворил външната врата, като че ли излиза навън, а после се е върнал и се е скрил в гардероба за дрехи в хола. Когато само Агнес е останала в къщата, той най-вероятно е звъннал на входната врата, шмугнал се е отново в гардероба, излязъл е оттам зад нея и я е ударил по главата, докато тя е отваряла вратата. След това е набутал тялото й в големия шкаф под стълбите и бързо е отишъл на работа. Пристигнал е малко по-късно. Но надали някой е забелязал това. А както се видя, никой не е обърнал внимание. Нали разбирате, никой не го е подозирал.

— Отвратителен звяр! — извика госпожа Дейн Калтроп.

— Не го съжалявате вече, госпожо, нали? — намесих се аз.

— Не и когато разбрах всичко. Защо питате?

— Просто се радвам да го чуя.

— Но защо Еме Грифит? — попита Джоана.

— Знам, че полицията е намерила голямото чукало от аптечния хаван, взети от лабораторията на Оуен, а също и шиша. Предполагам, че не е толкова лесно за мъж да върне неща в кухненските чекмеджета. Те просто са изчезнали. И познайте къде са били? Господин Неш току-що ми каза, когато го срещнах по пътя за насам. В една от тези стари, мухлясали кутии за нотариални актове в кабинета на господин Симингтън. — На кутията е пишело „Имение на сър Джаспър Харингтън, починал“.

— Горкият Джаспър — каза госпожа Калтроп, — беше ми братовчед. Толкова коректен старец, щеше да припадне, ако чуеше това!

— Не е ли било лудост да ги пази? — попитах аз.

— Може би по-голяма лудост би било да ги изхвърли някъде. Никой не е подозирал адвоката.

— Той не я е ударил с това чукало — каза Джоана. — Намерили са там и тежест от стенен часовник. По нея е имало кръв и косми. Полицията смята, че той е откраднал чукалото от хавана в деня, в който Еме е била арестувана, и е скрил тогава отрязаните страници в шкафа под стълбите им. И това ме накара отново да попитам: защо Еме Грифит? Всъщност полицията действително я е видяла да пише писмото.

— Да, разбира се — отвърна госпожица Марпъл, — тя действително е написала това писмо.

— Но защо?

— О, скъпа, сигурно разбираш, че госпожица Еме е била влюбена в господин Симингтън през целия си живот.

— Бедното създание! — изрече госпожа Дейн Калтроп механично.

— Те винаги са били добри приятели и смея да кажа, че след смъртта на госпожа Симингтън Еме си е помислила, че някой ден може би… — Госпожица Марпъл се изкашля деликатно. — И точно тогава започват да се разпространяват клюки за Елзи Холанд, които разстройват госпожица Грифит. Започва да мисли за момичето като за някаква пречка, за нещо злобно и лошо, пречещо на пътя й към чувствата на Симингтън, без изобщо да подозира него. И така, мисля, се поддава на изкушението. Защо да не добави още едно анонимно писмо, с което да изплаши момичето и да го накара да се махне. Изглеждало й е много просто, а освен това си е мислела, че е взела всички предпазни мерки.

— И така? — каза Джоана. — Историята свърши!

— Мога да си представя — продължи бавно госпожица Марпъл, — че когато госпожица Холанд е показала писмото на господин Симингтън, той веднага е разбрал кой го е писал, видял е възможността да приключи делото веднъж завинаги и да се почувства в безопасност. Не е постъпил добре, не, това е такава грозна постъпка, но е бил изплашен. Знаел е, че полицията няма да спре, докато не залови автора на анонимните писма. Когато е занесъл писмото в полицейския участък и там е разбрал, че те са проследили Еме и са видели как го пише, Симингтън е разбрал, че е имал огромен късмет — шанс едно на хиляда делото да приключи. Той е завел семейството си на чай при Еме още същия следобед и тъй като е идвал от кантората си с голямата адвокатска чанта, лесно би могъл да донесе отрязаните страници от книгата, да ги пусне в бюфета под стълбите и с това да приключи случая. Вече го е правил, когато е скрил тялото на Агнес в подобен шкаф и му е трябвало съвсем малко време. Най-вероятно докато е вървял след полицията и Еме, преминавайки през хола, само за минута-две е успял да сложи отрязаните страници в шкафа.