Джоан Харис - sineokomomche

Онова момиче например. Момичето с яркочервеното мъхесто палто, което минава покрай моята къща всеки ден, брулено от вятъра и неподозиращо за фотообектива, който я наблюдава. Тя си има навици, аз също. Тя познава силата на желанието. Знае, че светът не се вълнува от любовта и дори не от парите, а от натрапчивото обсебване.

Обсебване ли? Разбира се. Всички сме обсебени. От телевизията, от големината на члена си, от парите, славата и любовния живот на другите. Това виртуално — но съвсем не добродетелно — пространство е вонящо бунище на мисловни отпадъци, бърканици, караници; на сделки с коли и продажба на виагра, на музика, на игри, на клюки, на лъжи и на дребнички лични трагедии, изгубили се в прехода по редицата и очакващи някой да прояви загриженост поне веднъж, някой да осъществи връзка…

И тук идва мястото на WeJay . Уебдневник, мястото за всякакви пикантерии. Материали с ограничен достъп за лична наслада или публично достъпни — ами, за всички останали. В WeJay мога да дам воля на чувствата си както пожелая, да призная всичко без страх от наказание, да бъда себе си — или пък някой друг, разбира се — в свят, където никой не е какъвто изглежда и където всеки член на всяка шайка е свободен да прави онова, което най-силно желае…

Шайка ли? Да, всеки е от някаква шайка с присъщите й разделения и подразделения, с вени и капиляри, разклоняващи се в почти безконечни преобразувания, колкото повече се отдалечават от главния поток. Богатият в неговия замък, беднякът на портата, извратенякът със своята уебкамера — на никого не се налага да ловува сам, колкото и далеч от стадото да се е откъснал. Всеки има дом тук, място, където някой ще го отведе и където ще се погрижат за всичките му нужди…

Повечето хора правят популярния избор. Всеки път избират ванилия. Ваниловите са добрите, разпространени като кока-колата. Съвестта им е бяла като безукорните им зъби, те са високи, с бронзов тен, представителни, хранят се в „Макдоналдс“, изхвърлят боклука, вървят със свидетелство за благонадеждност и никога няма да те застрелят в гръб.

Лошите са най-различни. Лошите лъжат, лошите мамят, те карат сърцето да се разтупти лудешки — а понякога и неочаквано да спре да бие. Затова създадох общността на лошите badguysrock , първоначално средище в WeJay на всички злодеи във въображаемия свят, но вече форум, където злодеите да се забавляват извън обсега на нравствената полиция, да се радват на славата на престъпленията си, да се перчат, да носят гордо подлостта си.

В момента се набират нови членове, таксата за достъп е един постинг — бил той фикция, някакво съчинение или просто мръсотийка — макар че ако имате нещо да си признавате, това е мястото: без имена, без правила, без цветове — освен един.

Не, не е черен, както допускате. Черното е прекалено ограничаващо. Черното предполага отсъствие на дълбочина. Синьото обаче е съзидателно, меланхолично. Синьото е музиката на душата. Синьото е и цветът на нашия клан, обхваща всички оттенъци на злодеянието, всеки привкус на неблагочестивото желание.

Засега кланът ни е малък, има по-малко от дузина постоянни членове.

Първият е Captainbunnykiller , Анди Скот от Ню Йорк. Блогът на Капитана е смесица от тъпашки хумор, порнографски измишльотини и бесни ругатни — против негрите, особняците, кретените, дебелаците, християните, а отскоро — и французите — обаче се съмнявам, че някога е убивал каквото и да било.

Следващата е chrysalisbaby . Или още Криси Бейтман от Калифорния. Тази е типична откачалка на тема тяло — на диета е от дванайсетгодишна, а сега тежи повече от сто и трийсет килограма. Пада си по негодници. Но не си взема поука. Никога няма да се научи.

После е ClairDeLune , за приятелите — Клеър Мичъл. Тази е местна, преподава творческо себеизразяване в колежа в Малбри (което обяснява леко надменния й тон и пристрастеността й към психобрътвежите) и води онлайн курс за писатели, а също и доста голям фенсайт на някакъв актьор на средна възраст — ще го наречем условно Ейнджъл Блу — по когото е увлечена. Ейнджъл е нетипичен избор, актьор, който играе пропаднали герои, увредени типове, серийни убийци и всякакви други злодеи. Списъкът не е представителен, но лицето му е познато. Клеър често качва негови снимки. Любопитното е, че той малко прилича на мен.

Има и един Toxic69 , Стюарт Досън от Лийдс. Осакатен при катастрофа с мотоциклет, той прекарва гневния си живот онлайн, където не се налага никой да го съжалява. Имаме и Purepwnage9 , от Файф, който живее заради „Уоркрафт“ и „Секънд Лайф“, без да съзнава, че собственият му живот се изплъзва неизменно, ала и бързо. Както и неколцина потайни и нередовни посетители — JennyTricks , BombNumberW , Jesusismycopilot и други подобни — които демонстрират развлекателно разнообразни реакции на различните ни материали: от възхита до възмущение, от възторг до ругатни.