Джоан Харис - sineokomomche

Траекторията на полета на sineokomomche го запраща върху масичката в коридора, а украшенията и вазата се разхвърчат като парчета от шрапнел към стената. Той се препъва и пада в основата на стълбите, а господин Среднощносиньо скача отгоре му и започва да го налага с юмруци…

— Стой далеч от нея, извратено малко копеле!

Нашият герой не прави опит да се противопостави. Съзнава, че е невъзможно. Вместо това се дръпва като рак в черупката си, мъчи се да предпази лицето си с ръце, плаче от страх и омраза, докато нападателят сипе удар след удар по ребрата, раменете и гърба му.

— Разбра ли? — пита Среднощния и спира, за да си поеме дъх.

— Нищо не правя. Дори не съм говорил с нея.

— Не ми ги пробутвай тия — отсича господин Среднощносиньо. — Знам към какво се домогваш. И какви са тия снимки?

— С-с-снимки ли? — заеква sineokomomche .

— Да не си посмял да ме лъжеш! — Вади снимките от вътрешния си джоб. — Ето тези снимки, които ти си направил и си проявил тук, в тъмната си стаичка.

— Как са попаднали у теб? — пита sineokomomche .

Среднощният му забива последен юмрук.

— Няма значение как са попаднали. Ако отново опиташ да я доближиш, ако я заговориш, ако й пишеш, дори само да я погледнеш, мамка му, ще съжаляваш, че изобщо си се родил. За последен път те предупреждавам.

— Моля те! — ридае нашият герой, вдигнал ръце, за да защити лицето си.

— Сериозно ти говоря. Ще те убия…

Не и ако аз те убия преди това , казва си той и преди да успее да се предпази, противната парникова воня на гнили плодове изпълва гърлото му, болката пронизва главата му като копие и той сякаш умира…

— Моля те…

— По-добре не ме лъжи. Не ми се пречкай.

— Няма — отговаря той през сълзи и кръв, останал без дъх.

— Постарай се — заявява господин Среднощносиньо.

Проснат зашеметен върху килима, sineokomomche чува затръшването на входната врата. Предпазливо отваря очи и установява, че господин Среднощносиньо си е тръгнал. Въпреки това изчаква да чуе как колата му потегля по алеята, преди бавно и внимателно да се изправи и да отиде в банята, за да провери какви са пораженията.

Ама че бъркотия. Ама че скапана бъркотия.

Горкото sineokomomche — носът му е счупен, очите му са насинени, подути и затворени. Отпред ризата му е изцапана с кръв, кръв тече все още от носа му. Болката е силна, но по-непоносим е срамът, а най-лошото е, че той изобщо не е виновен. В случая е невинен.

Колко странно, мисли си, че досега е избягвал възмездието за всичките си прегрешения, обаче този път, при все че не е сторил нищо нередно, го постигна наказание.

Това е карма , мисли си, карма .

Вглежда се в отражението си, този път по-продължително. Чувства се много спокоен, взира се в себе си като актьор на малкия екран. Докосва отражението си и усеща смъдящия отклик на охлузванията по лицето си. Въпреки това се чувства странно откъснат от човека в огледалото — сякаш образът е само възстановка на по-далечна реалност, на нещо, случило се на друг преди много, много години.

Сериозно говоря, С. М. Ще те убия…

Не и ако аз те убия преди това , казва си.

Толкова ли е невъзможно? Демоните трябва да бъдат побеждавани. Може би не с насилие, а с интелигентност и притворство. Вече усеща как в съзнанието му покълва план. Отново поглежда отражението си, изпъва рамене, изтрива кръвта от устата си и най-сетне се появява усмивката.

Не и ако аз те убия преди това.

Защо не?

В крайна сметка, вече го е правил.

Коментари на постинга:

chrysalisbaby: супер, ама наистина ли?

sineokomomche: Наистина като всичко друго, което пиша…

chrysalisbaby: о горкото sineokomomche ще ми се да го прегърна силно

Jesusismycopilot: ЗАСЛУЖАВАШ ДА УМРЕШ.

Toxic69: О, човече! Нима всички не заслужаваме?

ClairDeLune: Това е фантастично, sineokomomche . Най накрая започваш да проумяваш гнева си. Мисля, че трябва да продължим да обсъждаме това, нали?

Captainbunnykiller: Яко, пич! Това парче е супер! Нямам търпение да видя разплатата.

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Много си упорита, JennyTricks . Кажи, познаваме ли се?

Разглеждате уебдневника на sineokomomche .

Публикувано в: 01:37, петък, 1 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: меланхолично

Слуша: Волтер: „Зъл по рождение“

Е, не, не се случи точно така. Но все пак не е далеч от истината. Истината е дребно и зло животинче, което с нокти и зъби си проправя път към светлината. Знае, че ако иска да се роди, нещо — или някой — трябва да умре.