Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Почти.

Разговорът се завъртя около това. След няколко минути пристигна Лидия. Саймън каза:

— Това е Стивън Фар, син на моя приятел и съдружник Ебенизър фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.

Жената се усмихна.

— Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, имаше бронзов загар и сини очи, гордо изправена глава.

— Снаха ми — представи я Саймън Лий.

— Мадам, чувствам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.

— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази старецът. — Приеми го по този начин.

— Много сте любезен, сър.

Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него. Очите й гледаха сериозно.

— Наистина ли искаш да остана, татко? — попита Хари. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на разярени оси.

— Какво искаш да кажеш? — остро попита Саймън.

— Брат ми Алфред. Моят добър стар брат Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук.

— Той няма думата — отсече бащата. — Господарят тук съм аз.

— И така да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша…

— Ще направиш, каквото ти казвам.

Хари се прозя.

— Не знам дали ще мога да свикна с живота у дома. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света.

— По-добре се ожени и си седни на задника.

— За кого да се оженя? Жалко, че не мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна.

— Забеляза го, нали?

— Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж се е справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?

Саймън сви рамене.

— Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю. Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.

Хари каза:

— Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито. Ако не внимава, Джордж ще си има неприятности с нея.

— Джордж — каза Саймън — е глупак.

Хари попита:

— Защо се е омъжила за него, заради пари ли?

Баща му сви рамене.

— Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред? — поинтересува се синът.

— Още сега — намръщено отвърна Саймън и натисна бутона на масата до себе си.

Хорбъри се появи веднага. Саймън каза:

— Помоли господин Алфред да дойде тук!

Прислужникът излезе и Хари погледна след него.

— Този приятел подслушва по вратите.

Баща му сви рамене.

— Вероятно.

Алфред забързано влезе.

— Викал си ме, татко.

— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.

— Двама ли?

— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.

— Хари ще живее тук?

— Защо не, братко? — попита той.

Алфред рязко се обърна към него:

— Мисля, че сам разбираш.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…

Хари небрежно махна с ръка.

— Всичко това е минало.

— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!

— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и да прости…

— Да, така искам — каза Саймън. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?

— Да, но аз не одобрявам заради татко.

Бащата отново отсече:

— Хари остава тук. Това е моето решение. — Сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.

Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице. Хари излезе след него, като се смееше.

Саймън седеше и се смееше тихо. Изведнъж се стресна и се огледа.

— Кой, по дяволите, е тук? А, ти ли си, Хорбъри? Друг път не се промъквай така!

— Извинете, сър!

— Както и да е. Слушай сега какво ще ти кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!

— Да, сър.

— Има още нещо. Когато тръгнат насам, върви с тях. И щом стигнете на половината на коридора, извикай така, че да те чуя. Измисли някаква причина. Ясно ли е?

— Да, сър.

Хорбъри слезе долу и каза на Тресилиън:

— Ако ме питаш, ще ти кажа, че този път ни очаква наистина весела Коледа.

Икономът рязко запита:

— Какво имаш предвид?

— Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.

Влязоха в стаята и се спряха на вратата. Саймън говореше по телефона. Той им махна с ръка.

— Сядайте всички, само за момент да свърша разговора. „Чарлтън, Ходжкинс и Брус“ ли е? Вие ли сте, господин Чарлтън? Тук е Саймън Лий… Да, нали? Да… Не, искам да ми изготвите ново завещание… Доста време мина, откакто направих старото… Тук нещата малко се промениха… Не, не е спешно. Не бих искал да ви развалям празника. Да речем три дни след Коледа? Или по-късно? Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не, няма нищо! Не се готвя да умирам още!