Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Вероятно — сухо отговори Лидия.

Пилар я наблюдаваше внимателно.

Хари каза:

— Как е старият Джордж, още ли е същата скръндза? Как само пищеше, когато се налагаше да се раздели с половин пени от джобните си пари.

Жената го прекъсна:

— Джордж е в парламента. Представител е за Уестрингъм.

— Не може да бъде. Той в парламента? Божичко, не мога да повярвам!

Хари отметна глава и се засмя.

Смехът му беше гръмогласен и прозвуча неовладяно и грубо в ограниченото пространство на стаята. Пилар зяпна, а Лидия се дръпна назад.

Изведнъж, сякаш усетил движение зад себе си, той спря и рязко се обърна. Не беше чул да влиза някой, но там тихо стоеше Алфред и безмълвно го наблюдаваше със странен израз на лицето.

Хари остана така за миг, после бавно разтегли устни в усмивка и пристъпи напред.

— Господи! — възкликна. — Това бил Алфред.

Алфред кимна.

— Здравей, Хари.

Стояха и втренчено се гледаха. Лидия затаи дъх, като си помисли: „Каква нелепост! Гледат се като две кучета.“

Пилар си каза: „Колко глупаво изглеждат застанали така… Защо не се прегърнат? Е, разбира се, че англичаните не правят така, но можеха поне да кажат нещо. Защо само се гледат?“

Най-сетне Хари наруши мълчанието:

— Е, странно е, че отново съм тук!

— Така е. Толкова много години откакто се… се изнесе.

Хари пое въздух и прокара пръст по страната си — този негов жест изразяваше враждебност.

— Да — каза той, — радвам се, че си дойдох — направи пауза, за да подчертае важността на думата — у дома.

— Бил съм, предполагам, грешен и порочен човек — каза Саймън Лий.

Облегнал се в креслото си, с издадена напред челюст, той замислено поглаждаше брадата си. Пред него огънят в камината светеше и танцуваше. Пилар седеше отстрани и държеше ветрило от папиемаше. С него пазеше лицето си от силната топлина или от време на време кокетно си вееше. Саймън я наблюдаваше.

Той продължи да говори по-скоро на себе си, отколкото на нея. Просто присъствието й го правеше разговорлив.

— Да — изрече той, — бях голям грешник. Какво ще кажеш за това, Пилар?

Тя сви рамене и отвърна:

— Всички мъже са грешници. Така казват сестрите в манастира. Затова човек трябва да се моли за тях.

— Само че аз съм бил по-голям грешник от другите — засмя се Саймън. — И не съжалявам за това, изобщо не съжалявам. Забавлявал съм се по всяко време. Казват, че хората търсели покаяние с възрастта. Това са глупости! Аз не се разкайвам. И ти казвам, опитал съм почти всичко, всички известни стари грехове. Мамил съм, крал съм, лъгал съм… Божичко, вярно е! И жени, Боже господи, винаги жени! Преди няколко дни чух за някакъв арабски шейх, който имал лична гвардия от четирийсет младежи на една възраст, всички негови синове. Няма шега, четирийсет! Не знам за четирийсет, но мисля, че и моята гвардия няма да е по-малка, ако хукна да събирам тези нехранимайковци. Какво ще кажеш за това, а, Пилар? Шокирана ли си?

— Защо да съм шокирана? Мъжете винаги желаят жените. Баща ми също. Ето защо жените често са нещастни и ходят на църква да се молят.

Старият Саймън се намръщи.

— Аделаид беше нещастна с мен — говореше едва чуто, сякаш на себе си. — Боже, каква жена беше! Красива — както си му е редът, — когато се оженихме! И после? Вечно сълзи, вечно оплаквания. Мъжа го хващат дяволите, когато жената вечно плаче… Нямаше дух в нея, това й беше на Аделаид. Ако само ми се беше противопоставила, поне веднъж! Вярвах, когато се ожених за нея, че ще се укротя, ще създам семейство, ще скъсам с предишния живот…

Гласът му замря и той се загледа в светещата жарава.

— Да създадеш семейство… Боже, какво семейство! — Внезапно се изсмя. — Само ги погледни, погледни ги! Нито едно от децата ми не може да ме продължи. Какво им става? Сякаш във вените им няма капка моя кръв! Нямам истински син сред тях, законни или не. Алфред например — о, небеса, колко ме отегчава! Гледа ме с този кучешки поглед, готов да изпълни всичко, което поискам. Виж, Лидия, жена му, тя е силна, харесва ми, обаче тя не ме харесва. Никак. Само че трябва да се примирява с мен заради този несретник Алфред. — Погледна момичето до огъня. — Запомни, Пилар, няма нищо по-отегчително от верността и себеотдаването.

Тя му се усмихна. Той продължи, стоплен от присъствието й, от нейната младост и силното й женско излъчване.

— Ами Джордж, какво е Джордж? Дърво, препарирана риба, торба с газове, лишена от мозък и цел. И на всичкото отгоре — стиснат! А Дейвид? Винаги е бил глупак, глупак и мечтател. Маминото синче — това беше Дейвид. Единственото разумно нещо, което направи, беше да се ожени за тази солидна и уравновесена жена. — Той удари по ръба на стола. — Хари е най-добрият от тях. Добрият стар Хари — пълен е с пороци, но и с живот!