Агата Кристи - Коледата на Поаро

Той зяпна и извика:

— Господин Хари!

Хари Лий се засмя.

— Май че те стреснах здраво. Че защо? Нали ме очаквате?

— Да, сър. Разбира се, сър.

— Защо тогава се преструваш на изненадан? — Хари отстъпи назад и погледна към къщата — солидна сграда от червени тухли, построена без особено въображение.

— Все същата си е — стара и грозна — отбеляза той. — Но още стои, това е най-важното. Как е баща ми, Тресилиън?

— Вече е почти инвалид, сър. Стои в стаята си и не може да излиза много. Но иначе е добре.

— Старият грешник!

Хари Лий влезе в къщата и позволи на прислужника да вземе шала му и доста театралната му шапка.

— Как е скъпият ми брат Алфред, Тресилиън?

— Много е добре, сър.

Хари се ухили.

— Умира от нетърпение да ме види, а?

— Предполагам, сър.

— Аз пък не! Точно обратното. Обзалагам се, че моето идване го е накарало да подскочи. Ние никога не сме се погаждали. Четеш ли Библията, Тресилиън?

— Ами да, понякога, сър.

— Нали помниш притчата за блудния син? На добрия брат това никак не се харесало, нали си спомняш? Ама никак! Обзалагам се, че и на нашия домосед Алфред никак не му допада моето присъствие.

Тресилиън не отговори, забил поглед надолу. Само застиналата стойка изразяваше несъгласието му. Хари го потупа по рамото.

— Води ме, стари приятелю. Златният телец ме очаква! Заведи ме право при него.

Възрастният човек промърмори:

— Заповядайте оттук в гостната, сър. Не знам точно къде са другите… Нямаше как да изпратят да ви посрещнат, сър, без да знаят кога пристигате.

Хари кимна и го последва през антрето, като се оглеждаше.

— Всички експонати са си по местата, както виждам — каза. — Май нищо не се е променило, откакто заминах преди двайсет години.

Той влезе след Тресилиън в гостната. Старият човек отново прошепна:

— Ще се опитам да намеря госпожа Алфред — и забърза навън.

Хари Лий беше нахълтал в стаята, но спря като закован и се втренчи в жената, седнала на един от прозоречните первази. Очите му недоверчиво шареха по черната коса и смуглата кожа на лицето.

— Велики Боже — възкликна, — вие да не сте седмата и най-красива жена на баща ми?

Пилар скочи на пода и се приближи към него.

— Аз съм Пилар Естравадос — представи се тя, — а вие трябва да сте моят вуйчо Хари.

— Значи ето коя сте вие! Дъщерята на Джени.

Пилар наивно запита:

— Защо искахте да знаете дали не съм седмата жена на баща ви? Той наистина ли е имал шест жени?

Хари се засмя.

— Не, доколкото знам, е имал само една… официално. Право да си кажа, Пил… как ви беше името?

— Да, Пилар.

— Право да ви кажа, Пилар, наистина се радвам да видя цвете като вас в този мавзолей.

— Този мавзо… не разбирам.

— Този музей на препарирани същества. Винаги съм смятал, че тази къща е грозна. Сега съм уверен, че е по-грозна от всякога!

Младата жена шокирано запротестира:

— О, не, не, тук ми харесва! Мебелите са хубави и навсякъде има килими, дебели килими, а също и много украшения. Всичко е първо качество и много скъпо.

— Виж, тук сте права — ухили се Хари. Той я погледна с удивление. — Учудвам се, като ви гледам сред…

Той млъкна, когато Лидия забързано влезе в стаята. Тя се приближи право към него.

— Здравейте, Хари! Аз съм Лидия, жената на Алфред.

— Здравейте, Лидия! — Той се ръкува с нея, като огледа интелигентното й и живо лице и одобри походката й. Малко жени умееха да се движат добре.

На свой ред Лидия го прецени и си помисли: „Изглежда груб и безскрупулен, но е много привлекателен. Не бих му се доверила нито на йота.“ Въпреки това изрече с усмивка:

— Как ви изглежда след толкова години? Съвсем различно или все същото?

— Почти непроменено — огледа се той. — Тази стая е различна.

— О, много пъти е пренареждана.

— Исках да кажа, че е различна заради вас, вие сте я променили.

— Ами да, аз…

Той се усмихна широко и дяволитото му изражение изведнъж й напомни за стария човек на горния етаж.

— Сега изглежда някак по-аристократично! Някой ми беше казал, че нашият Алфред се е оженил за момиче, чиито предци са дошли в Англия със Завоевателя.

Лидия се засмя и отвърна:

— Май че е било така, но от тях не е останало много след всичките тези години.

Хари попита:

— Как е старият Алфред? Все още ли се държи както преди?

— Не знам дали ще откриете някаква промяна в него.

— А другите? Пръснати из цяла Англия, така ли?

— Не, всички ще са тук за Коледа.

— Семейството се събира за Коледа? Какво му става на стареца? Никога не е бил сантиментален — изненада се той. — Не си спомням да го е грижа особено за семейството. Каква промяна!