Патриша Корнуел - Двойни убийства

Моръл започна да обяснява:

— Номерът на колата е предаден по телетипа заедно с ТИВ рано сутринта…

— Какво, по дяволите, е ТИВ? — прекъсна го Уесли.

— Търсете изчезналите внимателно.

Лицето на Уесли доби отегчен вид, когато Моръл продължи монотонно:

— Патрулите невинаги минават през участъка, затова няма гаранция, че ще видят съобщението от телетипа. Просто се качват в колите и отиват да си вършат работата. Диспечерите са започнали да изпращат сигналите с ТИВ в ефир още в минутата, когато двойката е била обявена за изчезнала. Около един часа на обед един шофьор на камион забелязал джипа и се обадил. Хората от патрула, които стигнали първи дотук, докладваха, че само са погледнали през прозорците на джипа, за да се уверят, че вътре няма никой, но иначе дори не са се доближавали прекалено много до колата.

Надявах се това да се окаже вярно. Повечето ченгета, дори опитните, като че ли не можеха да се въздържат да не отворят вратата и да не преровят поне жабката в търсене на някакъв документ, удостоверяващ самоличността на шофьора.

Джеф хвана нашийниците на кучетата и ги поведе „да използват тоалетната“, както каза самият той.

Гейл попита:

— Имате ли нещо, което кучетата биха могли да помиришат?

— Пат Харви бе помолена да донесе нещо, носено наскоро от Дебора — отговори Уесли.

Ако Гейл се изненада или впечатли от това чия дъщеря щеше да търси, успя да го прикрие идеално и продължи да гледа към Бентън с очакване в погледа.

— Тя ще пристигне с хеликоптер — добави Уесли, като погледна часовника си. — Сигурно ще кацнат всяка минута.

— Добре, но не разрешавайте на птицата да се приземи точно тук — отбеляза Гейл, приближавайки се към джипа. — Не трябва да съсипваме следите.

Тя надникна през предния прозорец на джипа и огледа внимателно вътрешността му и таблото, без да пропусне и сантиметър. После се отдръпна назад и задържа погледа си върху черната пластмасова дръжка от външната страна на вратата.

— Вероятно седалките ще свършат най-добра работа — реши Гейл. — Ще оставим Салти да помирише едната, а Нептун — другата. Но първо трябва да влезем вътре внимателно, за да не унищожим нищо. Някой от вас има ли молив или химикалка?

Уесли извади писалка „Монблан“ от джоба на ризата си и й я подаде.

— Имам нужда и от още една — добави Гейл.

Странно, но се оказа, че никой друг няма писалка в себе си, включително и аз. А бях готова да се закълна, че имам няколко в чантата си.

— Сгъваем нож ще свърши ли работа? — Марино бръкна в джоба на джинсите си.

— Идеално.

С писалка в едната ръка и швейцарския военен нож в другата Гейл едновременно натисна бутона от външната част на вратата и дръпна назад дръжката. После подпря ръба на вратата с върха на ботуша си и нежно я отвори. През цялото време, докато тя се занимаваше с това, аз чувах слабия, характерен звук от перки на хеликоптер, който все повече се усилваше.

След секунди един „Бел джет рейнджър“ в червено и бяло закръжи над мястото за отдих, спусна се надолу и предизвика силна вихрушка. Всички други шумове бяха заглушени. Дърветата се разлюляха, а тревата се прегъна под зловещия ураган. С притворени очи Гейл и Джеф клекнаха до кучетата, държейки здраво нашийниците им.

Марино, Уесли и аз се покрихме близо до сградата и от тази удобна позиция наблюдавахме страхотното кацане. Докато хеликоптерът бавно се приземяваше, пронизвайки въздуха със свистенето на перките и двигателя си, успях да видя Пат Харви, която се взираше напрегнато в джипа на дъщеря си. После слънцето блесна в стъклото и закри видимостта.

Тя се отдръпна от хеликоптера с наведена глава и пола, плющяща около краката й. Уесли я чакаше на безопасно разстояние от перките, които забавяха движението си. Вратовръзката се вееше зад гърба му като авиаторски шал.

Преди Пат Харви да бъде назначена за директор на националната наркополиция, тя беше държавен адвокат в Ричмънд, после главен прокурор за източния район на Вирджиния. Някои от случаите й, свързани с наркотици, включваха жертви, които аз бях аутопсирала. Но никога не бях призовавана като свидетел, изискваха само докладите ми. Госпожа Харви и аз никога не се бяхме срещали.

На снимките във вестниците и по телевизията тя изглеждаше страхотно делова. В действителност беше женствена и изключително привлекателна. Слаба, с идеално изразени черти. Слънцето хвърляше златисти отблясъци в рижавата й коса. Уесли ни представи набързо, а мисис Харви се ръкува с всеки от нас с любезността и самочувствието на обигран политик. Но не се усмихна и не погледна никого в очите.