Патриша Корнуел - Двойни убийства

— Добре, добре — измърмори той, гледайки към тухлената постройка. — Самотният рейнджър 1 1 Популярен герой от американски филм. — Б.пр. пристигна.

Обърнах се точно когато познатата слаба фигура на Бентън Уесли излезе от мъжката тоалетна. Той едва каза „Здрасти“, когато се приближи до нас. Посребрялата му коса беше влажна на слепоочията, реверите на синия му костюм опръскани с вода, като че ли току-що си е измил лицето. С поглед, закован безстрастно върху джипа, той извади чифт слънчеви очила от джоба на сакото и ги сложи на лицето си.

— Госпожа Харви пристигна ли вече? — запита той.

— Не — отговори Марино.

— Ами журналистите?

— Не — повтори лейтенантът.

— Добре.

Устните на Уесли бяха плътно притиснати една в друга и това правеше острите черти на лицето му да изглеждат по-сурови и неразгадаеми от обикновено. Бих казала, че е хубав, ако не съществуваше тази негова непроницаемост. Невъзможно бе да разчетеш мислите и чувствата му, а напоследък беше станал такъв майстор в прикриването на характера си, че понякога ми се виждаше напълно непознат.

— Искаме да запазим тази история покрита колкото се може по-дълго — продължи той. — В секундата, когато нещо се разчуе, ще избухне истински ад.

— Какво знаеш за тази двойка, Бентън? — попитах го.

— Съвсем малко. Госпожа Харви е съобщила тази сутрин, че са изчезнали, обадила се в дома на директора, а после той ме повика. Очевидно дъщеря й и Фред Чейни са се запознали в Каролина и са гаджета от първата си година там. И двамата били свестни, добри деца. Няма никакви данни за неприятности, които биха могли да ни наведат на мисълта, че тук са се свързали с неподходящи хора — поне според госпожа Харви. Единственото нещо, което успях да доловя, бе, че тя не одобрява много приятелството им. Смята, че прекарвали прекалено много време сами.

— Това вероятно е и причината да искат да отидат до плажа с отделна кола — казах.

— Да — отговори Уесли, оглеждайки се наоколо. — Най-вероятно това е била истинската причина. От думите на директора останах с впечатление, че госпожа Харви не е била твърде въодушевена от факта Дебора да води гаджето си при тях в Спиндрифт. Това си е било време за семейството. Госпожа Харви живее във Вашингтон през седмицата, а и не се е виждала често с дъщеря си и синовете си през лятото. Честно казано, имам чувството, че Дебора и майка й напоследък не са били в идеални отношения. Може да са имали някаква разправия точно преди семейството да се е отправило към Северна Каролина вчера сутринта.

— Какво мислиш за възможността хлапетата да са избягали някъде? — попита Марино. — Били са умни, нали? Чели са вестници, гледали са новини, може да са видели историите за онези двойки в предаването миналата седмица. Искам да кажа, знаели са за случаите. Кой може да каже дали не са измислили нещо? Хитър начин да уредиш изчезването си и да накажеш родителите си.

— Това е една от многото възможности, които трябва да вземем предвид — отговори Уесли. — Ето ви и още една причина да се пазим от медиите колкото се може по-дълго.

Моръл се присъедини към нас, когато тръгнахме към джипа. Светлосин пикап с платнище отгоре спря до нас и мъж и жена в тъмни гащеризони и ботуши излязоха от него. Отвориха задната врата и пуснаха двете задъхани, въртящи опашки хрътки от клетката им. Закачиха дълги каишки за кожените си колани и хванаха кучетата за нашийниците им.

— Салти, Нептун, долу!

Не знаех кое куче какво име носи. И двете бяха големи, светли, с набръчкани муцуни и увиснали уши.

Моръл се ухили и протегна ръка.

— Как си, приятел?

Салти, а може да беше и Нептун, го възнагради с влажна целувка и потъркване в крака му.

Водачите на кучетата бяха от Йорктаун. Казваха се Джеф и Гейл. Гейл беше висока колкото партньора си и изглеждаше и почти толкова силна. Напомняше ми за жените, прекарали целия си живот по фермите, с лица, загрубели от тежката работа и слънцето, притежаващи безгранично търпение, което идваше от познаването им на природата и приемането на нейните дарове и наказания. Тя беше капитанът на спасителния екип. От начина, по който оглеждаше джипа, разбрах, че иска да узнае дали мястото, а следователно и миризмите не са били нарушени.

— Нищо не е докосвано — каза Марино и се наведе да погали едно от кучетата зад ушите. — Дори още не сме отваряли вратите.

— Знаете ли дали някой не е влизал вътре? Например човекът, който го е намерил? — запита Гейл.