Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

Слънцето бе залязло и изведнъж се почувства толкова уморена, че погледът й се замъгли.

— Беше капитанът — съобщи Бентън, като остави телефона на стъкления плот на масата.

— Гладен ли си? Да ти донеса чай? — попита тя.

— Защо пък аз да не ти донеса нещо? — Бентън я погледна.

— Свали си очилата, за да виждам очите ти — помоли Скарпета. — Нямам желание да гледам тъмните ти очила. Толкова съм уморена. Не знам защо съм толкова уморена. Преди не се уморявах толкова лесно.

Той свали очилата си, сгъна ги и ги остави на масичката.

— Пауло е подал оставка и няма да се върне от Италия. Мисля, че нищо няма да му се случи. Президентът на болницата е безкрайно зает да ликвидира щетите, защото нашата приятелка доктор Селф току-що е участвала в радиошоуто на Хауард Стърн и е говорила за експерименти в стила на „Франкенщайн“ от Мери Шели. Надявам се да я попита колко са големи гърдите й и дали са истински. Забрави. Тя ще му каже. Може дори да му ги покаже.

— Предполагам, че няма новини за Марино.

— Моля те. Дай ми време, Кей. Не те виня. Ще намерим начин да го преодолеем. Искам пак да те докосвам, без да мисля за него. Ето, казах го. Да, това ужасно ме притеснява. — Той улови ръката й. — Защото се чувствам донякъде виновен. Може би не само донякъде. Ако бях тук, нищо нямаше да се случи. Смятам да променя това. Освен ако не искаш.

— Разбира се, че искам.

— Ще се радвам, ако Марино не се върне — продължи Бентън. — Но не му желая злото и се надявам, че нищо не му се е случило. Опитвам се да приема, че го защитаваш, тревожиш се за него, още държиш на него.

— След един час ще дойде фитопатологът. Имаме листни въшки.

— Аз пък мислех, че имам главоболие.

— Ако нещо му се е случило, особено ако си го е причинил сам, няма да си го простя — промълви Скарпета. — Това е може би най-лошият ми недостатък. Прощавам на хората, на които държа, и после те пак правят същите грешки. Моля те, намери го.

— Всички го търсят, Кей.

Дълго мълчание, чуваше се само песента на птиците. Бул излезе в градината. Започна да развива маркуча.

— Трябва да взема душ — каза Скарпета. — Срамота, не можах да се изкъпя там. Съблекалнята беше тясна, а и нямах дрехи за смяна. Изобщо не разбирам как ме търпиш. Не се тревожи за доктор Селф. Няколко месеца в затвора ще й се отразят добре.

— Ще води предаването си оттам и ще спечели още милиони. Някоя затворничка ще й стане робиня и ще й изплете шал.

Бул поливаше леха с теменужки и от струята на маркуча се бе образувала дъга.

Телефонът пак иззвъня. Бентън въздъхна: „О, господи!“ и го вдигна. Отначало само мълчеше и слушаше, защото беше добър слушател. Освен това беше пестелив на думи и Скарпета му го казваше, когато се чувстваше самотна.

— Не — каза Бентън. — Благодаря ви, но съм съгласен, че не е нужно и ние да сме там. Не мога да кажа за Кей, но мисля, че там само ще пречим. — Той приключи разговора и й съобщи: — Капитанът. Твоят рицар в блестящи доспехи.

— Не говори така. Не бъди толкова циничен. Не е заслужил гнева ти. Трябва да му благодариш.

— Заминава за Ню Йорк. Ще претърсят апартамента на доктор Селф.

— Какво ще търсят?

— Дрю е пренощувала там, преди да излети за Рим. Кой друг е бил? Вероятно синът на доктор Селф. Сигурно той е мъжът, който според Холингс е бил готвач. Най-баналният отговор често е правилният — изтъкна Бентън. — Проверих полета. „Алиталия“. Познай кой е летял в същия самолет с Дрю?

— Нима е чакала него на Испанското стълбище?

— Не е останала заради златния мим. Излъгала е, защото е чакала Уил, но не е искала приятелките й да знаят. Поне аз така мисля.

— Току-що се е разделила с треньора си. — Скарпета наблюдаваше как Бул пълни плиткото езерце. — След като доктор Селф й е внушила да го направи. Друга теория? Уил е искал да се срещне с Дрю, а майка му не е осъзнала, че той е изпращал маниакалните имейли, подписани от Пясъчния човек. Без да иска, е събрала Дрю с нейния убиец.

— Може никога да не узнаем някои подробности — подхвърли Бентън. — Хората не казват истината. След известно време дори не я знаят.

Бул се наведе, за да оплеви теменужките. Погледна нагоре в същия миг, когато госпожа Гримбол надзърна през прозореца на втория етаж. Бул придърпа по-наблизо торбата с бурените и се залови за работа. Скарпета видя как любопитната й съседка взе телефонната слушалка.

— Стига вече! — промърмори Скарпета, стана и й помаха.

Госпожа Гримбол я видя и отвори прозореца.

Бентън наблюдаваше безизразно, а Скарпета продължаваше да маха, сякаш имаше да й казва нещо много важно.