Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

— Не и с една носилка.

— Искам да огледам всичко тук — настоя Бентън.

— Тогава ще ги приберем в чували и ще ги отнесеш един по един — разпореди Скарпета. — Къде искаш да ги оставиш, Люси? На някое дискретно място. По-добре не на летището, където твоят трудолюбив регулировчик навярно насочва комарите. Ще се обадя на Холингс да видя кой може да те посрещне.

После замълчаха, заслушани в плющенето на импровизираната палатка, в шепота на тревата, в мекото разбиване на вълните. Кулата на фара приличаше на огромна черна пешка върху шахматна дъска, заобиколена от обширното набраздено и черно море. Той беше някъде там и това й се струваше нереално. Войник на нещастието, но Скарпета не изпитваше съчувствие.

— Да започваме — каза тя и опита да набере телефон. Разбира се, нямаше покритие. — Ще трябва да го набереш от въздуха — обърна се към Люси. — Искай номера от Роуз.

— Роуз?

— Обади й се.

— За какво?

— Подозирам, че знае къде е той.

Донесоха носилката, чували за трупове, найлонови чаршафи и предпазни средства срещу биологичен риск. Започнаха с нея. Тя беше мека, защото трупното вкочаняване беше настъпило и отминало, сякаш се бе отказало да протестира срещу смъртта й, и насекомите и дребните рачета я бяха превзели. Бяха изяли онова, което беше меко и наранено. Лицето й беше подуто, тялото подпухнало от бактериален газ, кожата й бе зеленикавочерна, а кръвоносните съдове я прорязваха като мрамор. Левият й бут и задната част на бедрото бяха неравно отрязани, но нямаше други очевидни наранявания и следи от осакатяване, и нищо не показваше какво е причинило смъртта. Вдигнаха я и я поставиха в средата на един чаршаф, а после в чувал, който Скарпета закопча с цип.

После се заеха с мъжа на плажа, който имаше прозрачен пластмасов предпазител на стиснатите зъби и стегнат ластик около дясната китка. Костюмът и вратовръзката му бяха черни, а бялата му риза беше изцапана с кръв. Тесните разрези по сакото му показваха, че е бил пронизван многократно. Раните му бяха нападнати от ларви — подвижна маса под дрехите, а в джоба на панталоните му имаше портфейл, собственост на Лушъс Медик. Изглежда убиецът не се интересуваше от кредитни карти или пари в брой.

Продължиха да снимат и да си водят бележки. После Скарпета и Бентън привързаха женското тяло в чувала — тялото на Лидия Уебстър — към носилката, а Люси извади петнайсетметрово въже и мрежата от задната част на хеликоптера. Тя подаде пистолета си на Скарпета.

— На теб ще ти е по-нужен, отколкото на мен.

Качи се и запали двигателите, витлата забръмчаха, като изтласкваха въздуха. Светлините проблеснаха, хеликоптерът леко се издигна и носът му се наведе надолу. Много бавно той продължи да се издига, докато въжето се изпъна и мрежата със своя зловещ товар увисна над пясъка. Хеликоптерът се отдалечи, а товарът леко се полюшваше като махало. Скарпета и Бентън се върнаха при палатката.

Ако беше ден, тук щеше да гъмжи от мушици, а вонята на разложение щеше да бъде още по-непоносима.

— Той спи тук — каза Бентън. — Може би не постоянно.

Побутна възглавницата с крак. Под нея беше ръбът на одеялото, а отдолу матракът. Хладилната чанта предпазваше кутийка кибрит от влагата, но явно книгите с меки корици не бяха важни за него. Бяха подгизнали, страниците — залепнали една за друга. Четеше книги от типа семейни саги и любовни романи, които човек си купува в дрогерията, когато търси нещо за четене, без да го е грижа какво е. Под малката импровизирана палатка имаше яма, в която беше палил огън с въглища, и ръждясала решетка от скара, закрепена върху няколко камъка. Имаше кутии от безалкохолна бира. Скарпета и Бентън не докоснаха нищо и се върнаха на плажа, където беше кацнал хеликоптерът и беше оставил дълбоки следи в пясъка. Бяха изгрели още звезди и вонята се усещаше във въздуха, но вече не беше толкова непоносима.

— Отначало помисли, че е той. Видях го по лицето ти — каза Бентън.

— Надявам се, че е добре и не е направил някоя глупост — отвърна тя. — Доктор Селф е виновна и за това. Че съсипа отношенията, които всички имахме. Че ни раздели. Не си ми разказал как разбра. — Гневът я завладяваше заради стари и нови грехове.

— Това е любимото й занимание. Да разделя хората.

Те чакаха край водата, а вятърът отдалечаваше от тях вонята от черния чувал с трупа на Лушъс Медик. Скарпета усети мириса на морето, чуваше дишането му и тихото разбиване на вълните в брега. Хоризонтът беше черен, а фарът вече не предупреждаваше никого за нищо.