Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

Малко по-късно в далечината примигнаха светлини, хеликоптерът на Люси се сниши и те обърнаха гръб на пясъчната вихрушка от приземяването. С трупа на Лушъс Медик, прибран в товарната мрежа, те се издигнаха и го откараха в Чарлстън. На рампата пулсираха светлините от полицейските коли, а Хенри Холингс и капитан Пома бяха застанали до един ван без прозорци.

Скарпета вървеше пред всички. Подтикваше я гневът. Тя почти не слушаше разговора между четиримата. Че катафалката на Лушъс Медик била намерена паркирана зад погребалната агенция на Холингс с ключове в стартера. Как се беше озовала там, освен ако убиецът не я е закарал, или може би Шанди? Бони и Клайд, така ги наричаше капитан Пома. После той заговори за Бул. Къде беше той, какво още можеше да знае? Майката на Бул твърдеше, че го няма вкъщи, повтаряше го дни наред. Нямаше следа от Марино и полицията го издирваше, а Холингс оповести, че труповете ще бъдат закарани в моргата. Не моргата на Скарпета, а университетската, където двама съдебни патолози ги чакаха, след като цяла вечер бяха работили по Джани Лупано.

— Може и вие да участвате, ако имате желание — обърна се Холингс към Скарпета. — Вие ги открихте, затова трябва да направите аутопсиите. Стига да нямате нещо против.

— Полицията трябва да отиде на остров Морис и да обезопаси мястото — каза тя.

— Полицейските лодки пътуват натам. По-добре да ви упътя към моргата.

— Знам къде е. Споменахте, че сте приятел с началника на охраната в хотел „Чарлстън Плейс“. Как се казва? — попита Скарпета, докато вървяха към паркинга.

След малко Холингс каза:

— Самоубийство. Силен удар вследствие на скачане или падане. Нищо не подсказва мръсна игра. Освен ако не успеете да обвините човека, който го е подтикнал към самоубийство. В този случай доктор Селф ще бъде подведена под отговорност. Приятелката ми в хотела се казва Рут.

В сградата на летището светлините светеха ярко и Скарпета влезе в дамската тоалетна, за да измие ръцете, лицето и ноздрите си. Пръсна голямо количество освежител за въздух и мина през ситните капчици, после изми и зъбите си. Когато излезе, завари Бентън да я чака.

— Трябва да се прибереш — посъветва я той.

— И без това няма да мога да заспя.

Бантън тръгна след нея, ванът без прозорци потегли, Холингс разговаряше с капитан Пома и с Люси.

— Има нещо, което трябва да направя — заяви Скарпета.

Бентън я остави. Тя се отправи към джипа си сама.

Кабинетът на Рут беше близо до кухнята, защото в хотела най-много кражби ставаха там.

Най-вече на скариди. Лукави дребни престъпници, представящи се за майстор-готвачи. Тя разказваше поредица от забавни истории, а Скарпета я слушаше внимателно, защото искаше нещо, а единственият начин да го получи беше, като изслуша началничката на охраната. Рут беше елегантна възрастна жена, капитан в Националната гвардия, но повече приличаше на скромна библиотекарка. Всъщност малко приличаше на Роуз.

— Все пак не сте дошли при мен, за да слушате всичко това — каза най-сетне Рут иззад бюрото, което вероятно беше хотелска мебел. — Интересувате се от Дрю Мартин, а сигурно господин Холингс ви е казал, че последния път, когато отседна тук, изобщо не използва стаята си.

— Да — потвърди Скарпета, като търсеше с поглед пистолет под вълненото сако на Рут. — Треньорът й идваше ли в хотела?

— Понякога се хранеше в грил-ресторанта. Винаги поръчваше едно и също, хайвер и „Дом Периньон“. Не съм чувала да го е придружавала, но предполагам, че една професионална тенисистка няма да яде калорична храна и да пие шампанско в навечерието на важен мач. Както казах, тя очевидно имаше друг живот някъде и не се задържаше тук.

— В момента имате още една прочута гостенка — вметна Скарпета.

— Постоянно имаме прочути гости.

— Мога да тръгна и да чукам от врата на врата.

— Не можете да влезете на охранявания етаж без ключ. Тук има четиридесет апартамента. Това са доста врати.

— Първият ми въпрос е дали тя още е тук и допускам, че резервацията не е на нейно име. Иначе просто щях да й се обадя — каза Скарпета.

— Предлагаме двайсет и четири часа румсървис. Толкова близо съм до кухнята, че чувам как минават количките — подхвърли Рут.

— Значи вече е станала. Добре, защото не бих искала да я събудя. — Гняв. Зараждаше се някъде зад очите на Скарпета и постепенно слизаше надолу.

— Кафе всяка сутрин в пет. Не дава големи бакшиши. Не я харесваме особено — добави Рут.

Доктор Селф беше в ъглов апартамент на осмия етаж на хотела. Скарпета пъхна магнитната карта в асансьора и минути по-късно стоеше пред вратата й. Усети, че онази я наблюдава през шпионката.