Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

Скарпета стоеше до вратата и я гледаше.

— Какъв любовник е той? — подхвърли ехидно доктор Селф. — Бентън, разбирам, но Марино? Отдавна нямам вести от него. Двамата разбрахте ли се? И какво казва Бентън?

— Щом Марино не ти е казал, тогава кой? — тихо попита Скарпета.

— Марино? О, не. В никакъв случай. Не ми е казал за вашата малка авантюра. Бил е проследен до къщата ти от… Боже, как се казваше онзи бар? От поредния главорез на Шанди, на когото беше поръчано да ти внуши да се преместиш.

— Значи ти си го направила. Така си и мислех.

— За да ти помогна.

— Толкова ли е празен животът ти, че имаш нужда да контролираш хората по този начин?

— Чарлстън не е подходящо място за теб, Кей.

Скарпета затвори вратата след себе си. Излезе от хотела. Вървеше по паважа край един плискащ фонтан с коне и влезе в гаража на хотела. Слънцето още не беше изгряло и трябваше да се обади в полицията, но можеше да мисли само за мъката, която можеше да причини един човек. Първата сянка на паника я докосна в едно безлюдно ниво от бетон и коли и тя се замисли за една забележка, направена от доктор Селф.

„Цяло чудо е, че не се е самоубил.“

Дали правеше предсказание, изразяваше очакване, или намекваше за поредната ужасна тайна, която знаеше? Сега Скарпета не можеше да мисли за нищо друго, но не можеше да се обади на Люси или Бентън. В интерес на истината те не изпитваха съчувствие към Марино, може би дори се надяваха, че е захапал пистолета или е паднал с колата си от някой мост, и тя си го представи — Марино мъртъв в пикапа на дъното на река Купър.

Реши да се обади на Роуз и извади мобилния си телефон, но нямаше сигнал и тя се приближи към своя джип, като хвърли бегъл поглед на белия кадилак, паркиран до него. Видя овалния стикер на задната броня, позна инициалите XX за Хилтън Хед. Усети какво става, преди да го осъзнае, и се обърна, когато капитан Пома изскочи иззад една бетонна колона. Почувства как въздухът зад нея се раздвижва, той се втурна напред, а тя се завъртя рязко, когато някой сграбчи ръката й. За една дълга секунда едно лице се изравни с нейното, млад мъж, остриган почти до кожа, със зачервено подуто ухо и безумен поглед. Той се блъсна в колата й и ножът му издрънча в краката й, а капитанът го налагаше и крещеше.

Бул стискаше шапката си в ръце. Беше привел глава на предната седалка, понеже знаеше, че ако седне изправен, както му се искаше, главата му щеше да опре в тавана. Изпитваше гордост, въпреки че току-що бе освободен под гаранция от градския затвор за престъпление, което не бе извършил.

— Благодаря, че ме докарахте, доктор Кей — каза той, докато тя паркираше пред дома си. — Съжалявам за неприятностите.

— Стига си го повтарял, Бул. В момента съм много ядосана.

— Знам, че е така, и много съжалявам, защото вие нищо не сте направили. — Той отвори своята врата и бавно се измъкна от седалката. — Опитах се да изстържа калта от обувките си, но изглежда изцапах килимчето в колата ви, затова трябва да го почистя или поне да го изтупам.

— Стига си се извинявал, Бул. Правиш го откакто излязохме от затвора, а аз съм толкова бясна, че ми иде да крещя. Следващия път, когато се случи подобно нещо, ако не ми се обадиш веднага, ще се ядосам и на теб.

— Не бих искал. — Той изтупа постелката и на нея й мина през ум, че е не по-малко упорит от нея.

Беше дълъг ден, изпълнен с болезнени образи, почти успешни опити и лоши миризми, а после се обади Роуз. Скарпета беше заета с разложения труп на Лидия Уебстър, когато Холингс се появи до масата за аутопсии и съобщи, че има новина, която тя непременно трябва да чуе. Не беше съвсем ясно как точно бе разбрала Роуз, но една нейна съседка, която познавала съседката на съседка на Скарпета, която тя изобщо не беше виждала, чула слух, че съседката, която Скарпета познаваше, госпожа Гримбол, накарала да арестуват Бул за влизане в имота й и опит за кражба.

Криел се зад един питоспорум вляво от предната веранда на Скарпета и госпожа Гримбол случайно го видяла, докато надзъртала през прозореца на горния етаж. Било късно вечерта. Скарпета не можеше да обвини съсед, че се е притеснил от подобна гледка, освен ако въпросният съсед не беше госпожа Гримбол. Тя не само се обадила на 911 и съобщила за подозрителния индивид, който дебнел. Украсила историята си и твърдяла, че Бул се е криел в нейния имот, не в този на Скарпета. Накратко казано, Бул, който и преди бил арестуван, попаднал в затвора и престоял там цели три дни. Вероятно още щеше да бъде там, ако Роуз не беше прекъснала аутопсията. Която започна, след като Скарпета бе нападната на паркинга.