Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

Рой се облегна на стола. Защо клиентът от ОАЕ беше изпратил повече пари? Никой купувач не плаща повече от сумата, записана в договора за продажба. Но дали действително бе изпратил тези пари? Рой кликна няколко пъти и на монитора се появиха разписките за електронните преводи. Парите от чужбина се обработваха малко по-различно от междубанковите преводи в Съединените щати, особено след 11 септември. Рой знаеше, че властите следят с особено внимание преводите от страни, които са попаднали в специалния списък на секретните служби в случай, че те се използват за финансиране на терористична дейност.

Всички банкови преводи — вътрешни и международни, минаваха през системата на Управлението на федералния резерв, където подлежаха на задълбочена проверка. Разбира се, не можеха да се изключат и пропуски. Рой си отбеляза датата на писмото с инструкциите на монитора и я сравни със собствените си бележки. Оказа се, че писмото на монитора е изпратено два дни след писмото от архива на Рой. Случваше се често, защото тези писма се актуализираха постоянно в съответствие с промените в условията, настъпили в последния момент преди сделката. Но в този случай промени в условията нямаше. Неговото писмо се явяваше последно, с абсолютно твърди инструкции. Но някой го беше променил по-късно и бе добавил 20 милиона долара към окончателната сума за трансфер.

Спомни си за дългите колони допълнителни цифри, които двамата с Мейс бяха открили в компютъризираните архиви по време на онази вечеря в къщата за гости на Олтман. Набра името на този клиент и на монитора се появи писмото с инструкциите. Добре помнеше, че сумата за производствените мощности възлизаше на 990 милиона долара, но в писмото на екрана бяха добавени още 25, а датата му отново беше след онази, която фигурираше в неговите архиви. Разписката за съответния трансфер показваше, че в нюйоркската банка на продавача са били преведени 990 милиона долара. Но къде бяха останалите пари? Може би в друга банка? И кой ги беше изпратил? Не вярваше, че клиентът му се е разделил с тази пари просто ей така, от добро сърце.

Отговорът се стовари върху него с такава сила, че той почти подскочи от мястото си.

Класическа схема на двойно счетоводство!

Влизаш във финансовия тунел със законна трансакция от близкоизточна страна, която е извън списъка. Обявяваш реалната цена на сделката, но към нея добавяш пари от друг източник. Законните долари се смесват с незаконните, а след като се влеят в паричните потоци на САЩ, отново се разделят. Парите по сделката отиват към съответния продавач, а останалите — някъде другаде. Никой не можеше да забележи някаква нередност, защото общата сума фигурира в официалното писмо с инструкции. Евентуалната ревизия не би открила нищо, защото фактите по всяка сделка бяха комплицирани, а парите вече бяха потънали в безбрежния океан на електронната търговия. Засичането на отделна сума в него можеше да се сравни с издирването на молекула в атмосферата.

Рой вече разбираше за какво става въпрос. Ловко заобикаляне на Патриотичния закон, въз основа на който се следяха подозрителни трансфери. Допълнителните суми биха могли да идват отвсякъде, включително и от заклетите врагове на САЩ.

Пране на пари от наркодилъри. Оперативни средства на терористи или шпиони.

Някой от ДЛТ със сигурност е замесен, помисли си той, после тръсна глава. Не, невъзможно. Тази фирма само изпълняваше инструкциите на клиентите си. Сред които бе и „Шилинг“. Отново погледна промененото писмо на екрана. Под него стоеше електронният подпис на Даян. Едва ли беше трудно да се сдобиеш с него. Особено ако си някой от ръководството.

Честър Акерман! Човекът, който осигурява най-много работа на фирмата!

Но Акерман едва ли беше инициатор на всичко това. Със сигурност обаче знаеше от кого идват нарежданията. Рой измъкна една флаш памет от джоба си и я включи в слота на компютъра. Прехвърли в нея колкото се може повече архивирани файлове и стана от бюрото. Чу отварянето на входната врата в момента, в който тръгна да излиза.

— Приключих, Кейси — подвикна към антрето той. — Открих къде е проблемът.

Вратата се затръшна и той се вцепени.

Не беше Кейси, а дребна жена с кестенява коса и огромен пистолет, насочен в гърдите му.

Мейс нетърпеливо скочи на перона на Юниън Стейшън. Краткото пътуване се беше превърнало в почти целодневно мъчение. Вече се смрачаваше. Тя възнамеряваше да звънне на Рой в момента, в който излезе от гарата. Надяваше се, че е открил нещо във фирмата посредник.