Дейвид Балдачи: Родени за ченгета

— Помислих си, че непременно ще се отбиеш тук — тихо рече сестра й.

— Толкова добре ме познаваш, че чак се плаша — отвърна Мейс.

— Все пак сме сестри. Освен това…

— … сме и ченгета — довърши вместо нея Мейс. — Нали това искаше да добавиш?

— Няма да се откажем, Мейс.

— Знам — кимна по-малката сестра, помълча известно време, после продължи: — Защо имам чувството, че Донъли и Бърнс си седят в някой кабинет и продължават обичайния си бизнес?

— Защото най-вероятно е така.

— Много справедливо!

Бет вдигна глава към стария жилищен блок.

— Вече не ми изглежда толкова зле — подхвърли тя.

— Какво говориш? Блокът е пълна развалина!

— Ще се нуждае от малко потягане и нова боя.

— Какво?

— Има решение да бъде превърнат в районен спортен център.

— Откога?

— От вчера, когато убедих кмета да подпише заповедта.

— Защо? — попита Мейс.

— А защо не? Това е една стара сграда, която не служи за нищо. Можем да я оставим да се срути, но можем и да я използваме за нещо полезно. Движение напред, което важи както за сградите, така и за хората.

Заковала поглед в тъмния блок, Мейс поклати глава и промълви:

— Ти и татко винаги сте били по-добри от мен в символите…

— А пък аз си мисля, че ти и татко адски много си приличате.

— Наистина ли? — изненадано я погледна Мейс.

Бет кимна.

Мейс извърна очи към патрулката. Шофьорът седеше зад волана и търпеливо чакаше.

— Приключи ли за тази вечер, сестричке?

— Да — протегна се Бет. — Мисля да се прибера у дома и да се излегна във ваната с книга в ръка.

— Искаш ли да те закарам?

— С мотоциклета? — учудено попита Бет и се обърна към лъскавото дукати.

— Някакъв проблем?

— Не, но… Все пак отговорностите ми като началник на полицията…

— Млъквай и сядай! Можеш да използваш каската на Рой.

Гумите изсвириха и спортната машина се стрелна напред. Бет здраво прегърна сестра си през кръста. Мейс летеше с непозволена скорост и с лекота задминаваше колите по магистралата „Джордж Уошингтън“.

Бет понечи да й изкрещи в ухото, но се отказа. После строгата и придържаща се към устава полицейска шефка направи нещо немислимо — вдигна ръце нагоре, притисна се в гърба на сестра си и нададе тържествуващи викове.

Пътуваха към спокойната част на Вашингтон, където не се стреляха за петдоларови дози или за илюзорен респект. Но и двете знаеха, че сърцето и професията винаги ще ги теглят отвъд линията на предвидимостта, където хора като тях никога не избягват битката, а напротив — хвърлят се в нея. Това беше техният свят.

Мейс завъртя докрай ръчката на газта и двете сестри изчезнаха в далечината.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5711

Издание:

Дейвид Балдачи. Родени за ченгета

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2010

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-238-1