Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

Бърнс объркано местеше поглед от Бет към шефа си.

— Какво става тук, по дяволите?

— Съжалявам, Джарв, но всичко свърши — тъжно отвърна Донъли.

— Кое е свършило, сър?

— Твоята секретна мисия. ФБР ни помогна да ти заложим този капан. Отдавна подозирах, че зад гърба ми става нещо. За мое огромно съжаление открих, че то се дължи на теб.

— Но…

— Саможертвата, за която ние с теб си говорихме, Джарвис. Сигурността на тази страна винаги е на първо място.

Двамата си размениха продължителни погледи.

— Ще имаш, разбира се, пълната подкрепа на разузнаването, ако се окаже, че грешим — добави Донъли.

— Разбирам, сър. Благодаря ви. Убеден съм, че всичко ще се изясни.

Донъли се обърна към Ланиър.

— Оттук поемаме ние, Стив, защото ФБР няма необходимите правомощия. Благодаря за помощта. Моите хора ще…

Бет направи една крачка към Бърнс и остро попита:

— Наистина ли щеше да го направиш, Джарв?

— Какво да направя?

— Да се нанижеш на шпагата заради Сам?

— Какво? — рязко попита Донъли.

— Спомена саможертва, нали? — обърна се към него тя. — Пълна подкрепа на разузнаването? Оттук поемаме ние? Означава ли това, че никога повече няма да видим Джарв, защото ти ще го изпратиш в Йордания или Ирак, за да върши онова, което е вършил досега?

— Което, разбира се, ти си му наредил да върши — обади се Ланиър.

— Нямам представа за какво говорите! — гневно отсече Донъли.

— На твое място бих си спестил коментарите за пред съда — хладно рече Ланиър и направи знак на хората си.

Миг по-късно белезниците щракнаха на китките на Донъли, Бърнс и техника с цивилния костюм.

— Как смеете?! — извика гневно Донъли.

Ланиър се отпусна на коженото кресло срещу бюрото и извърна глава към Бет.

— Ще довършите ли процедурата, госпожо началник? — уморено попита той. — Защото лично на мен започва да ми се гади.

Бет седна на ръба на бюрото и се обърна към Бърнс.

— Помниш ли, когато ми каза, че знаеш за смъртта на Даян Толивър, Джарвис? А после добави за включената противопожарна аларма и всичко останало?

— Помня — мрачно отвърна Бърнс. — И какво?

— Аз изразих учудването си, а ти обясни, че ако не знаеш какво става в собствения ти град, едва ли можеш да имаш представа за събитията по останалите точки на света.

— Страхувам се, че не следвам мисълта ти.

— Тогава аз приех думите ти, Джарвис. Наистина бях на мнение, че ако във Вашингтон става нещо голямо, ти и Сам ще знаете за него. Останалото беше въпрос на логика. След като и двамата не предприемате нищо, значи вие сте го организирали. Една нощ си направих труда да проследя Хоуп и Райгър до Пентагона. Знаех, че те нямат връзки с армията, но знаех и нещо друго — директорът на националното разузнаване разполага със свой офис там. А когато научихме за връзката между Даян Толивър и Джейми Мелдън и после установихме, че е била убита в петък, не в понеделник, аз си дадох сметка, че става въпрос за нещо повече от безумните действия на някакъв ветеран от Виетнам. Но не разполагах с доказателства. Затова отидох при Стив и двамата изготвихме един малък план, за да се сдобием с доказателства.

— План?

— Да — кимна Бет и посочи към телевизора. — Този план.

— За бога, Бет! — възкликна Донъли. — Нямам представа за какво говориш! Нима искаш да повярвам, че си жертвала сестра си в името на някакъв безумен план?!

— Мейс е добре — обади се Ланиър. — Тя успя да лепне предавател на един от похитителите си, докато са я претърсвали. Благодарение на това специалните части се намесиха навреме. Хеликоптерът откара нея и Кингман в най-близката болница.

Бърнс хвърли нервен поглед към екрана.

— Може би сме получили погрешно съобщение — каза той. — Много се радвам, че тя е добре.

— Стига глупости, Джарв! — отсече Бет. — Ти и Сам направихте всичко възможно, за да я ликвидирате! Но тази вечер станахме свидетели на истински театър. Кадрите на монитора бяха фалшиви. Не бяхте изпратили никакви хеликоптери на терена, нито пък специални отряди. Всичко беше вятър и мъгла.

— Дълбоко грешиш — промърмори Бърнс.

— Не казвай нищо повече, Джарвис! — предупредително се обади Донъли. — Бъди спокоен, нещата ще се оправят.

— Как ли пък не! — не се сдържа Бет.

— Не разполагаш с абсолютно нищо! — изгледа я с омраза Донъли. — Нямаш никакви доказателства! Бъди сигурна, че след като разговарям с президента, ще падат глави!

— Доказателствата не са проблем — небрежно отвърна Бет. — Имаме ги в изобилие.