Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

Към тях крачеше Бет Пери с голям плик в ръка.

— Заповядай! — презрително рече тя и пъхна плика в ръцете й.

— Какво е това, по дяволите?

— Показанията на двама от моите детективи, които си принудила да работят за теб. Те са готови да свидетелстват в съда, че си установила контакт с Лу Докъри без разрешението на адвоката му, което нарушава не само юридическата етика, но и закона. Обвинението срещу теб ще бъде повдигнато от Министерството на правосъдието, тъй като федералната прокуратура се явява страна по делото.

Лицето на Мона стана бяло като плика в ръцете й.

— Давате ме под съд?

— Точно така — кимна Мейс и небрежно добави: — Вероятно знаеш, че става въпрос за процедура, която ще приключи, когато решетките щракнат зад гърба ти. Ако желаеш, мога да ти дам няколко полезни съвета за затворническия етикет.

След края на пресконференцията Мейс, Бет и Рой се качиха в правителствен седан и потеглиха за срещата, която с удоволствие биха пропуснали. По пътя обсъдиха случилото се.

— Значи някой най-сетне ще се погрижи за Капитана, така ли? — попита Мейс.

— Да — кимна Рой. — Представителят на Асоциацията на ветераните обеща лично да му осигури всичко, от което се нуждае. Разбира се, аз ще проверя докъде са стигнали нещата. На първо време се разпоредих да му доставят цял камион сладкиши.

— Мона беше бясна — каза Мейс. — Мислиш ли, че този път наистина ще я заковат?

— Когато видя показанията на моите детективи, адвокатът от министерството направо подскочи — намеси се Бет. — Думите му бяха: „Благодаря ти, Господи!“.

— А Психото? — попита Рой.

— Надлежно прибран. Бандата му единодушно го обвини за всичко в момента, в който изгледа записите на охранителната камера на гарата. Според мен прокуратурата разполага с достатъчно доказателства, за да го вкара в затвора за дълго.

— А Алиша, Тайрън и Дарън?

— Алиша вече се записа в образователната програма — отвърна Мейс. — Тайлър ще бъде прегледан от специалисти в „Джонс Хопкинс“, а Бръснача внезапно реши и той да продължи образованието си. Оказа се, че е завършил гимназия, но не се е погрижил да си вземе дипломата. Сега се е амбицирал да учи в колеж. След десет години като нищо ще се нареди сред младите хора, които искат да управляват света.

— В такъв случай ще продължаваш ли да работиш за Олтман? — погледна я Рой.

— Сключих сделка, забрави ли? — отвърна тя. — Няма да отстъпя от целта си. Я ми кажи, ти какво ще правиш? Би могъл да се върнеш в „Шилинг“.

— Още не съм решил. Между другото, те оттеглиха обвиненията си срещу мен.

— Как е раната ти?

— Скоро няма да играя баскетбол.

— Е, може би ще приемеш игра на „КОНЧЕ“ с една ръка — усмихна се Мейс.

— Готово.

Колата забави ход и усмивките им се стопиха. През предното стъкло се виждаше висок, строго охраняван портал.

Шофьорът показа документите си и порталът се отвори.

— Какво според вас ще се случи тук? — промърмори Рой, оглеждайки двуетажната сграда, към която се приближаваха. Тя беше разположена в средата на просторен терен, наподобяващ университетски кампус.

— Аз винаги очаквам най-лошото — въздъхна Бет. — Сега е моментът да разбера дали съм била права.

На вратата Бет се раздели със служебния си Глок. Мейс забеляза, че не й е приятно, по начина, по който ръката й постоянно се плъзгаше към празния кобур. Поеха по дълъг коридор, придружавани от въоръжена охрана. Затворените врати от двете му страни бяха солидни, със секретни брави. Никакви отворени пространства с остъклени работни места, помисли си Мейс.

Влязоха в просторен кабинет, украсен с традиционните снимки по стените и широка полица с грамоти и награди.

Зад бюрото седеше директорът на ЦРУ, а зад него стоеше прав униформен служител на военното разузнаване. Компанията се допълваше от представител на АНС и един мъж, когото често показваха по телевизията. Мейс веднага го позна — беше високопоставен служител в Белия дом.

— Мислех, че ще присъства и Стив Ланиър от ФБР — отбеляза Бет.

— Няма да присъства — рязко отвърна директорът, после доста по-меко добави: — Искам да ви благодаря, че приехте поканата ми.

— Нямахме друг избор — хладно отвърна Бет. — А дойдохме, за да получим повече информация.

— Ще ви я предоставя, доколкото мога — кимна директорът.

Бет се намръщи, но замълча.

— При нормални обстоятелства на сестра ви и мистър Кингман не биха позволили да знаят точното местоположение на тази сграда, а още по-малко щяха да бъдат тук — уточни директорът. — Дори и вие не бихте получили достъп, въпреки че сте началник на полицията.