Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

После тя откри огън. Улучен в шията и тялото, най-близкият стрелец рухна на пода, но успя да натисне спусъка. Мейс успя да се претърколи встрани. Куршумите изчаткаха на мястото, откъдето бе стреляла миг по-рано. Бандитите се бяха ориентирали по отблясъците от дулото й. С ново натискане на спусъка тя свали още един от тях, като простреля и двете му колена. Той изкрещя и падна, но без да сваля пръста си от спусъка. Следващият куршум го улучи в лицето и оръжието му утихна.

От горното ниво проехтяха автоматични откоси. Едрокалибрени куршуми зловещо затракаха по циментовата настилка на халето. Мейс се хвърли зад ръждивия скелет на някаква машина, смени пълнителя и отвърна на огъня. Остро парче дърво се отцепи от ръба на близката маса, одраска бузата й и се заби в рамото й. Усети топлата кръв по лицето си, а миг по-късно рикоширал куршум проби панталона й и остави гореща следа по лявото й бедро.

Тя вдигна дулото и изпразни пълнителя към издигнатата платформа. Дори със специалната оптика не я виждаше добре, тъй като помещението бързо се изпълваше с дим. Мъжете горе побързаха да потърсят укритие, но предимството на по-добрата позиция и огневата им мощ ставаха все по-очевидни. Прикована към пода, Мейс осъзна простата истина. Без подкрепления скоро щяха да са мъртви.

— Мейс!

Обърна се и зърна разкривеното от болка лице на Рой. И от разстояние можеше да види кръвта, която багреше ризата му. Над него се беше изправила Мери Бард с високо вдигнат нож.

— Рой!

В следващия миг проехтя оглушителна експлозия и двете части на портала отлетяха поне на три метра навътре в халето. От дима изскочиха двайсетина въоръжени до зъби бойци от Отряда за освобождаване на заложници на ФБР. Видът им беше толкова страховит, че можеше да стресне и най-отчаяните терористи, независимо от опита и решимостта им. Мейс моментално се просна по очи, измъкна пластмасовите накрайници от връзките на ботите си и ги сложи в ушите си. Миг по-късно в халето се възпламениха няколко зашеметяващи гранати.

Възползвайки се от приборите за нощно виждане, бойците от ФБР светкавично откриха огън, а Мейс скочи на крака и се втурна към Рой. Мери Бард лежеше на една страна, замаяна от експлозиите. От ухото й сълзеше тънка струйка кръв. В следващия миг се размърда, ръката с ножа се вдигна за решителния удар. Мейс полетя напред и прикладът на картечния пистолет се заби в слепоочието на Мери Бард. Тя рухна по очи и повече не помръдна.

Минута по-късно прозвуча сигналът, че теренът е чист. Някой вдигна шалтера и халето се обля в ярка светлина.

— Има ранен! — изкрещя Мейс, разкъса ризата на Рой и притисна парче плат към раната му. Към тях се втурнаха санитарите, които бяха неразделна част от всяка акция на отряда, а тя се наведе над него и извика: — Спокойно, ще се оправиш!

— Нямам такова чувство — простена той.

— Не можеш да умреш, Рой!

— Защо?

— Защото имам нужда от някой страхотен адвокат, но не виждам наоколо друг, освен теб!

Тя успя да зърне вялата му усмивка миг преди санитарите да се надвесят над него. След броени минути бяха в хеликоптера на път за най-близката болница.

Четирийсет минути по-късно мъжът с костюма и слушалките подскочи на мястото си. Изображението на екрана стана нестабилно от силната експлозия, разтърсила камерата. Бет прекъсна телефонния разговор, който водеше, и се присъедини към тях. Всички гледаха объркано огромното огнено кълбо, което изпълни екрана.

— Взривиха бомба, господи! — възкликна Бърнс и се обърна към техника със слушалките. — Хеликоптерът да се приземи, веднага!

Човекът предаде заповедта и машината се насочи надолу. Миг по-късно камерата се изключи. Измина една минута в напрегнато мълчание, после в слушалките на техника потече забързан поток от думи. Той мълчеше и кимаше с пребледняло лице. После свали слушалките и каза:

— Сградата е напълно разрушена и, изглежда, няма оцелели.

— Сигурни ли са, че се намират на точното място? — попита Бет.

Техникът я погледна нервно и отново надяна слушалките.

— Току-що са извадили тялото на жена — добави миг по-късно той.

— Господи, Бет! — прошепна Бърнс. — Много съжалявам!

— И аз, Джарвис, и аз…

Доловил нещо особено в тона й, той рязко вдигна глава.

— Добре ли си?

Бет се извърна към вратата и извика:

— Влизайте!

На прага се появи Сам Донъли, придружен от петима агенти по сигурността. Зад него широко се усмихваше заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР Стив Ланиър.