Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— Специалните части държат няколкото бандити, които сте докарали в страната специално за мръсната работа — добави Ланиър.

— Нима ще противопоставите думата на някакви „бандити“ срещу нашата? — попита Донъли. — Давате ли си сметка как ще изглежда това в съда? Препоръчвам ви да се осъзнаете, докато още не е станало късно. Ако ни освободите сега, всичко ще бъде забравено.

— Най-много ме засегна твоето неуважение — поклати глава Бет.

— И как по-точно го проявих? — присви очи Донъли.

— Като реши, че не съм достатъчно умна, за да разкрия плановете ви.

— И все пак не разполагаш с нищо!

Ланиър срещна погледа й и кимна на хората си.

— Доведете я.

В кабинета се появи Мери Бард, заобиколена от агенти на ФБР. Главата й беше превързана, ръцете й бяха оковани в белезници.

— Това е Мери Бард — обяви Ланиър. — Официално наета за специални операции на ФБР, докато ти не я открадна от нас, Сам. Разбрах го в момента, в който ми докладваха за смъртта на Райгър и Хоуп. Точните, нанесени като с хирургически нож удари ми напомниха за една малка съвместна операция с ЦРУ, проведена миналата година.

— Директорът ми каза, че тези хора са предатели и убийци на невинни хора! — гневно извика Бард. — А после ме увери, че ликвидирането им е оторизирано от вашето правителство!

— Млъквай, по дяволите! — изкрещя Донъли.

— Тя ги уби, а не ние! — извика Бърнс.

Бет извърна глава към Ланиър.

— Стив, много те моля да ги разкараш от кабинета ми, преди да съм ги застреляла и тримата!

По-късно Бет Пери влезе в болницата и веднага зърна сестра си в дъното на фоайето. Мейс я видя и тръгна към нея. Срещнаха се по средата, протегнаха ръце и се прегърнаха.

— Тази вечер беше страхотна, Мейс! — промълви Бет.

— И двете се справихме с плана, сестричке.

— Да, но не аз, а ти беше на огневата линия. Можеше да загинеш.

— Аз съм дребната риба, а ти си шефът.

Отстъпиха крачка назад. Бет огледа бинтованата глава на Мейс, а после издутия при бедрото панталон.

— Добре ли си?

— Нищо особено. Все едно, че съм паднала от леглото.

— Лъжкиня! Как е Кингман?

— Току-що го извадиха от операционната. Позволиха ми да го видя за две минути. Ще дойдеш ли?

Въпреки че все още беше под въздействието на упойката, Рой чу гласа на Мейс и отвори очи.

Тя стисна ръката му.

— Хей, наред ли е всичко? — тихо попита той.

— Абсолютно — кимна Мейс. — Бет е тук.

Рой бавно извъртя глава, а Бет се наведе и леко го погали по лицето.

— Здрасти, Рой. Искам да ти кажа нещо.

— Какво? — почти беззвучно попита той.

Преди да отговори, Бет хвърли поглед към сестра си.

— Ако все още имаш желание да не се отлепяш от Мейс, аз нямам нищо против.

Бет се наведе още малко и леко го целуна по бузата.

— Най-после го нарече Рой — каза Мейс, когато излязоха в коридора.

— Той си го заслужи — тихо отвърна Бет.

— Имам удоволствието да ви съобщя, че всички обвинения срещу моя клиент Луис Докъри са оттеглени. Той е освободен от ареста и Асоциацията на военните ветерани пое ангажимента да му намери постоянно жилище. Нейното ръководство е на мнение, че един толкова заслужил воин, награждаван с медали, не бива да живее на улицата.

Този път Рой не изпитваше притеснение да се изправи пред тълпата репортери, която го пресрещна на стълбите на вашингтонския съд. Рамото му беше бинтовано, а на ръката си имаше поддържаща превръзка. На няколко крачки от него стоеше намусената Мона Данфорт. Разбира се, тя не беше дошла по собствено желание, а поради изричното настояване на кмета и на министъра на правосъдието.

— Къде пострадахте така, мистър Кингман? — подвикна един от репортерите.

— По време на делото случайно се набодох на легендарните токчета на мисис Данфорт — отвърна с усмивка Рой.

Избухна оглушителен смях, който продължи толкова дълго, че Мона не издържа и си тръгна. Лицето й беше почти толкова червено, колкото червилото й. Но пътят й към фоайето на съда беше препречен от Мейс.

— Хей, Мона! — подвикна тя. — Не е ли прекрасно, когато правосъдието възтържествува?

— Дано гориш в ада!

— Не става. Там ще бъде прекалено тясно и за двете ни.

— Не съм се отказала да повдигна обвинение срещу теб за онова нападение в тоалетната! — изсъска прокурорката. — Счупеният ми зъб е достатъчно доказателство!

— Господи, Мона! — ахна с престорена тревога Мейс. — Ужасно съжалявам! Но тук има една дама, която желае да ти предаде нещо.