Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— Искате да кажете, че в сравнение с тези опасности наказанието на двама негодници за чудовищните им престъпления е дребна работа? — повиши тон Мейс.

— Не е толкова просто — промърмори директорът на ЦРУ.

— За хората на високи позиции никога не е просто. Но ако някой обикновен човек си позволи подобни действия, ще бъде смазан като хлебарка!

— Какво да кажа на семейството на Мелдън и на приятелите на Толивър? — горчиво поклати глава Бет.

— Нямам точен отговор на този въпрос. В случая с Мелдън нещата са ясни. Семейството му няма да поиска пари, защото Чичо Сам вече се е погрижил.

— Аха, значи те губят само своя съпруг и баща, всичко останало е наред! — разгневи се Мейс.

— Не си мислете, че ми харесва — поклати глава директорът. — Но такова е положението.

— А Мери Бард? — попита Бет. — Между другото, това е доста странно име за една рускиня.

— Баща й е бил американец, за съжаление дезертьор. Върната е в родината си. На практика тук само е изпълнявала заповеди, нищо повече. Но тя е великолепен агент и вероятно пак ще я използваме.

Мейс беше готова да избухне.

— Не мога да повярвам на ушите си! — процеди тя. — Тази жена беше готова да ликвидира мен и Рой, а малко преди това е убила двама агенти на американското правителство! А и руснаците едва ли са сред най-добрите ни приятели.

Директорът й хвърли любопитен поглед.

— Вие очевидно не разбирате същността на разузнаването, мис Пери. При него враговете и съюзниците непрекъснато сменят местата си.

— Откровено ще ви кажа, че за мен „същността на разузнаването“ е не само несполучливо определение, но и абсолютна безсмислица!

— Мейс разреши този случай и трябва да бъде възстановена на работа — смени темата Бет.

— Съжалявам, но няма да стане — поклати глава директорът. — Това би означавало истината да излезе на бял свят.

— Значи ще й затворите устата?

Униформеният представител на военното разузнаване тихо се прокашля.

— Жертва в името на общото благо — обясни той.

— Бъдете сигурен, че ще предам думите ви на човека, който отговаря за пробацията ми! — ледено отвърна Мейс.

Представителят на Белия дом се изправи. Срещата беше приключила.

— Помощта ви е оценена много високо — каза той. — Включително и от президента, който има желание да даде гласност на случая, но не може да го направи заради националната сигурност.

— Дрън-дрън! — отсече Мейс и тръгна към вратата, следвана от Бет и Рой.

Бет ги откара до имението на Олтман.

— Знам, че имаш своята работа при Ейб — каза на раздяла тя. — Не трябва да съм ракетен специалист, за да отгатна, че Рой също ще отнема част от времето ти. Но все пак не забравяй сестра си, става ли?

— Че как бих могла? — вдигна вежди Мейс. — Когато ми потрябва, тя винаги е налице.

— Мога да кажа същото и за теб.

— Не можеш, Бет. Много бих желала да можеш, но за разлика от теб аз отпаднах от службата.

— Привилегия на първородното дете, нищо повече — направи опит да се усмихне Бет.

— Дали така ми се стори, или шефът на ЦРУ наистина беше доволен от развоя на събитията?

— Не ти се е сторило. Познай кой ще си възвърне цялата власт над разузнаването след отстраняването на Донъли и ще присъства на ежедневния брифинг при президента…

— Права си.

Размениха си кратка прегръдка, после Бет отново се превърна в началника на полицията Пери, качи се в патрулка №1 и се отправи към града, за да продължи борбата с престъпността.

— За днес нямам планове — обади се Рой. — Какво ще кажеш за един обяд с бивш баскетболист, който внезапно се е превърнал в еднораменна закачалка? Аз черпя.

— Звучи ми страхотно. Ще ти режа месото и ще ти бърша устата със салфетка.

— Би било добра тренировка за в бъдеще.

— Какво бъдеще? — остро попита Мейс.

Той се изчерви и отстъпи крачка назад.

— Е, приемаш ли поканата за обяд?

— С удоволствие.

По-късно вечерта Мейс яхна дукатито и полетя по магистралата към Вашингтон. Не след дълго се озова в Шести район и отиде на мястото, на което животът й се беше променил завинаги. Гледката я накара да стисне зъби, бузите й поруменяха. Някой ден това място ще ми донесе дълбоко задоволство, а не болка в сърцето, решително тръсна глава тя. И когато този ден настъпи, а той непременно ще настъпи, Мейс Пери реално ще се е завърнала.

Примигването на автомобилни фарове я накара да се обърне. В следващия миг трепна от изненада. От полицейската кола слезе Бет Пери, все още в парадната си униформа.