Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

Мейс направи кратка пауза и си пое дъх.

— Добре, започвам. Даян Толивър излиза на вечеря с Джейми Мелдън, а после е убита. Малко по-късно Мелдън споделя съдбата й.

— Разследването на убийството бе поето от хора, които не познавам — вметна Бет. — Дори ФБР се оттегли. Според проучванията, които направих, Мелдън може би е станал жертва на местни терористи.

— Което би означавало, че Толивър е ликвидирана заради връзката си с Мелдън, а не обратното.

Върху лицето на Бет се изписа учудено изражение.

— Но според онова, което открихме за двата хладилника, тя е била убита в петък вечерта, преди Мелдън. И вината е хвърлена върху Докъри.

— В Нюарк научих, че преди години двамата са имали връзка — продължи Мейс. — Може би Толивър е открила нещо и е потърсила помощта му. Още повече, че Мелдън вече беше федерален прокурор.

— Чакай, чакай. Значи Мелдън е убит заради връзките си с Толивър, а не обратното.

— Ние с Рой бяхме преследвани в сградата на фирмата. Убедена съм, че някой е шпионирал компютъра на Толивър, което подкрепя хипотезата, че не Мелдън, а тя е била обект на внимание.

— Освен това се сблъскахте с подставеното лице в апартамента на Андре Уоткинс — напомни Бет. — Той случайно да ти заприлича на някой от кохортата на Роман Нейлър?

— Не, беше твърде възпитан и изтънчен, за да е от тях. А и Мелдън не е имал връзка с Уоткинс. Само Толивър. Фалшифицирали са часа на смъртта й с единствената цел да ни заблудят. Не виждам как горилите на Нейлър ще пъхнат в боклука й останки от пържоли и зеленчуци, ще й инжектират сперма и ще шпионират компютъра й.

— А кой следеше трансакциите с посредничеството на ДЛТ?

— Пак Толивър. Според Рой през ДЛТ са минавали милиарди долари на клиентите на „Шилинг и Мърдок“. Повечето от сделките е осигурявал лично управляващият съдружник Честър Акерман.

— Кингман спомена за някакви клиенти в Дубай.

— Доколкото разбрах, те имат много клиенти в тази страна.

— Което означава, че част от милиардите идват от Близкия изток, така ли?

— Предполагам. — Мейс изведнъж се вцепени. — Дали мислиш онова, което мисля и аз?

Бет извади телефона си.

— На кого ще звъниш? На твоя приятел в разузнаването?

— Имаш предвид Сам Донъли? Не, още не.

Залепи телефона до ухото си и каза:

— Стив Ланиър, ако обичате. Търси го началникът на полицията Пери.

— Стив Ланиър? Той не беше ли…

— Да, заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР. — След секунда каза: — Здравей, Стив. Трябва да поговорим. Да, въпросът е спешен.

Два часа по-късно вече седяха срещу Ланиър в кабинета му и го информираха за разкритията си.

— През годините съм попадал на какво ли не, Бет — въздъхна Ланиър и се облегна на стола си. — Но това, което ми разказахте, надминава всичко!

В кабинета се появи мъж, който му подаде една папка и безшумно се оттегли.

Той я отвори и прегледа съдържанието й.

— Нямаме информация за разследване, свързано с убийството на Мелдън — поклати глава Ланиър. — Започвам да се съмнявам, че изобщо е имало разследване. Това би трябвало да включи сигналната лампичка. Едва след дълго шикалкавене успяхме да сдобием със заключенията от аутопсията на агентите Хоуп и Райгър.

— Джарвис Бърнс ме информира за смъртта им.

— Е, че как иначе? Гърлата и на двамата са били прерязани с хирургическа точност. Без съмнение работа на професионалист.

— Какво ни говори това?

— Че сме изправени пред много сериозен проблем.

— Вече го знаем — обади се Мейс.

— Имах предвид нещо друго — каза Ланиър и в продължение на пет минути обяснява на сестрите какво точно има предвид.

— Нещата придобиват очертания — кимна Бет. — Вече знаем какво трябва да направим.

— Съгласна съм — добави Мейс.

— Пропускам ли нещо? — попита Ланиър, местейки поглед от едната към другата.

— Наши си работи — отвърна Бет, наведе се напред и бързо заговори. Когато спря за момент, Мейс се намеси и довърши мисълта й.

— За тази работа ще ни трябва Сам Донъли — каза Ланиър.

— Абсолютно — съгласи се Бет.

Половин час по-късно тримата напуснаха кабинета, за да осъществят току-що съставения план.

На другата вечер Мейс фучеше по пътищата на Западен Мериленд. Дукатито виеше на максимални обороти, а дърветата от двете му страни се мяркаха и изчезваха като черно-бели кадри на стар филм. В един момент стигна до кръстопът, зави наляво и измина още километър и половина. После свърна надясно и намали скоростта. Обувките й докоснаха влажната земя, моторът заработи на празни обороти. Старата ферма изплува на около петстотин метра от нея. Очите й леко сълзяха, но не от вятъра, а от специалните контактни лещи.