Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— Гражданите също.

— Е, може би няма да е точно така, ако стане известно какви хора финансираме.

— Една-две торби с риали или динари нямат особено значение — отбеляза Бърнс. — Сигурността на тази страна е сложна работа. Ние разполагаме с парите и каналите за тяхното разпределение, а те не. Но пък имат други неща, които ние нямаме. Всичко е въпрос на обикновена бизнес сделка.

— Или чисто и просто сделка с дявола.

— Който е малкият дявол в сравнение с онзи, срещу който се борим.

— Но как успяваш да им държиш юздите, Джарв? Те непрекъснато се променят. Днес ние плащаме на същите негодници, които само преди година стреляха по нас и ни взривяваха.

— Водим войната със средствата, с които разполагаме. Нямаме алтернатива.

Донъли погледна към прочутите паметници, покрай които минаваха.

— Наистина нямаме, поне засега — мрачно отрони той.

— Всички правим каквото трябва. Ти си политическа фигура, а аз — обикновен работник.

Донъли не изглеждаше доволен от определението.

— Могат да изпратят призовка на всекиго, Джарв — въздъхна той. — Включително и на теб. Никога не го забравяй.

— Извинявай, ако съм създал погрешно впечатление.

— Никой не е незаменим. Включително и ти.

— Не съм и мислил другояче — отвърна Бърнс с равен тон.

— В Югоизточна Азия направихме всичко възможно, за да оцелеем. Аз не се гордея с това, а днес може би си върша работата по различен начин. Но когато нещата опрат до сигурността на страната, нямам абсолютно никакви колебания.

— Ще се справим и с това.

— Дали? Искам да запомниш едно: в моята агенция саможертвите започват от долу на горе. Никога не го забравяй, Джарв. Никога! — Донъли го изгледа продължително и настойчиво, после извърна глава. — Парите са проблем както винаги. Но ако спрем да плащаме на мръсниците, някъде в тази страна със сигурност ще се взриви куфар с ядрена бомба. Целта оправдава средствата. Когато бях в Конгреса, щях да започна разследване срещу всеки директор на агенция, изрекъл тези думи. Но сега аз съм на горещия стол и със сигурност мога да ги оправдая.

— Плащанията ще продължат. Залозите са прекалено високи.

— Какво е направено за семействата на Райгър и Хоуп?

— Обяснено им е, че двамата са загинали за родината. Разбира се, получиха и съответните финансови компенсации.

— Много съм разочарован, че се стигна до всичко това.

— Аз също.

— За тези неща трябва кураж. Правехме го във Виетнам. Използвахме, когото трябва, за да си свършим проклетата работа.

— Младото поколение не може да го разбере.

— Слава богу, че разполагаме и с хора като Мери Бард.

— Да, тя е истинска находка, за която трябва да благодарим на нашите руски приятели.

— Дори Москва се плаши от звяра на тероризма. Днес те вече имат пари и икономика, която си струва да защитят. Същевременно знаят, че са мишена. Аз я измъкнах от ФБР в момента, в който научих, че е пристигнала. И преди съм работил с нея. Трябва да ти кажа, че заместник-директорът Стив Ланиър никак не беше доволен.

— Естествено. Вероятно скоро ще се наложи отново да използвам услугите й.

— Не прекалявай. Наоколо и бездруго плуват достатъчно трупове.

— Разбира се, сър.

„Но един-два повече едва ли ще имат значение“, помисли си Бърнс.

— Благодаря, че прие да се срещнем, Кейси.

Рой крачеше по Кей стрийт в компанията на Кейси Беноа от ДЛТ — компанията посредник, която извършваше банковите трансакции от името на „Шилинг и Мърдок“.

— Никакъв проблем. И бездруго трябваше да изляза за един сандвич. Какво става?

— Някаква бъркотия с документите, предполагам. Помниш ли сделката за Дикси Груп, която приключихме преди два месеца?

— Няколко мола в Алабама и Тексас. Купувачът беше от Обединените арабски емирства.

— Имаш добра памет. Точно за това става въпрос.

— За какво объркване говориш? Знам със сигурност, че парите бяха платени.

— Седемстотин седемдесет и пет милиона и поемане на задълженията.

— Помня, че беше нещо такова. Но не мога да съм сигурна, защото главата ми е претъпкана с цифри.

— Кажи ми нещо повече.

Кейси захапа сандвича с риба тон и продължи да крачи напред.

— Ние поехме само кешовото плащане, без задълженията.

— Парите бяха платени, но стана объркване с някакви непредвидени разходи.

— Кои по-точно?

— По вписване на нотариален акт, както и нерешени проблеми с главния наемател на мола „Далас-Форт Уърт“, които трябваше да бъдат изчистени преди превода на парите. В досието липсва официално потвърждение.