Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— По дяволите! Ние ли сме прецакали нещата?

— Не знам. Може би ние. Ето защо реших да отскоча до вашия офис и да надникна в архивите ви.

— Днес съм ужасно претрупана, Рой. Затова обядвам в движение.

— А след работа?

— Имам билети за концерт в Конститюшън Хол — колебливо отвърна Кейси.

— Още не съм разговарял с клиента — бързо рече Рой. — Надявах се да изчистим нещата, преди някой друг да се свърже с него. Знаеш ги онези типове в Емирствата. Ако нещо се е объркало, ние с теб трябва да хванем първия самолет, за да поднесем извиненията си на шейховете.

— Мразя да летя! — пребледня Кейси.

— В такъв случай дай да оправим нещата тук.

Кейси въздъхна и хвърли недоядения сандвич в близкия контейнер за смет.

— Какво ще кажеш за седем довечера? — попита тя. — Тогава в офиса няма да има никой, освен мен.

— Отлично, Кейси. Много ти благодаря.

След като се разделиха, Рой погледна часовника си и набра номера на Мейс. Тя му разказа за срещата в Нюарк и добави, че не е имало билети за по-ранния влак и е взела следващия. Но за лош късмет той натрупал голямо закъснение поради авария на локомотива, който блъснал оборудване, паднало на релсите от влака преди него.

— Едва ли ще се прибера по-рано от вечерта — каза унило тя. — Пеша щях да се придвижа по-бързо!

— Обади ми се веднага след като пристигнеш. Между другото, кантората ме е дала под съд.

— Какво?! Защо?

— Хвърлих само бегъл поглед върху мотивите. Пълни глупости.

— Ясно. Ако случайно чуя за някой добър адвокат, веднага ще ти се обадя.

Минута преди седем Рой се появи в офиса на ДЛТ. Работното време беше до шест и половина. На пръв поглед това изглеждаше рано, но не и ако се вземе предвид факта, че отваряха още в шест сутринта заради часовата разлика с клиентите си по света. След дългия и тежък работен ден, включващ сложни изчисления, спазване на срокове и извършване на електронни плащания до всички точки на планетата, служителите на фирмата бързаха да си тръгнат на минутата.

Кейси откликна на почукването му почти веднага. Обичайният кок го нямаше и косата й падаше свободно по раменете. Вместо високите токчета беше обула къси чорапи и маратонки.

— Изтеглих всички документи, с които разполагаме — информира го тя. — Ела да отидем отзад.

— Браво на теб.

— Прегледах ги внимателно, но не открих нищо от това, за което говориш. Все пак не съм юрист…

— Не се безпокой, аз ще се оправя.

Той отвори папката и се задълбочи в документите. Кейси се суетеше зад него. Нарочно работеше бавно и чакаше шанс да остане сам. Вече беше забелязал пакетчето цигари, което стърчеше от отворената й чанта на бюрото. В един момент вдигна глава и се усмихна.

— Ще отнеме известно време. Защо не отидеш да изпушиш една цигара?

— Ох, още от обяд ми се пуши — въздъхна младата жена. — Но така и не ми остана време да се измъкна навън, а в сградата не се пуши.

— Е, сега можеш да го направиш.

Очите на Кейси се спряха на пакетчето „Уинстън“, пръстите й нерешително се свиваха и разпускаха.

— Добре, предавам се — реши най-сетне тя. — Няма да се бавя. Но май ще изпуша две една след друга…

— Отсреща нямаше ли едно заведение?

— О, да. Много харесвам кафето им. Служебното е отвратително!

— В такъв случай иди да пушиш, а после вземи по чаша кафе. — Рой бръкна в джоба си и й подаде банкнота. — Не бързай. По всичко личи, че тази работа ще ни отнеме известно време. С онези типове от Близкия изток шега не бива.

Той я изчака да излезе и моментално се прехвърли на компютъра й. За щастие не му трябваше парола, тъй като файлът с базата данни беше отворен. Нямаше представа от електронната система за архивиране на фирмата, но се надяваше, че имената на клиентите ще бъдат достатъчни. Оказа се прав. Бързо прегледа половин дузина сделки, които двамата с Даян бяха осъществили през последните осемнайсет месеца. И веднага му стана ясно откъде идва объркването на Кейси. В писмата с инструкциите по въпросните сделки изрично се упоменаваше каква сума трябва да преведе ДЛТ и при какви условия. Оказа се, че те се разминават с архивите на фирмата в един-единствен, но много важен детайл — сумата.

Рой беше направил справка с личния си архив по всичките шест сделки, които искаше да сравни с документите на ДЛТ. Сделката за Дикси Груп възлизаше на 775 милиона долара, плюс поемане на задълженията. Сумата беше надлежно отбелязана в писмото с инструкциите на „Шилинг и Мърдок“, което беше сканирано и архивирано от ДЛТ, както всички останали документи. Но в копието на екрана, написано на бланка на „Шилинг“, сумата на трансакцията възлизаше на 795 милиона, а именно с 20 милиона повече. От своята позиция във фирмата Кейси не би могла да открие разликата, защото стриктно следваше инструкциите и ако преведената сума отговаряше на сумата в писмото с инструкциите, тя нямаше как да открие нещо обезпокоително. А сумите вероятно бяха съвпадали .