Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Анна отвори външната врата пред него, за да го улесни. Сергей бе отворил багажника на колата. Антон постави вътре голямата кутия и изтупа ръцете си, сякаш с радост се отърваваше от бремето на отговорността. Сергей хлопна капака и зае мястото си зад волана.

Антон измъкна дебелия плик от вътрешния джоб на палтото й и го подаде.

— Много ти благодаря — усмихна се тя и му подаде друг плик, но той не беше адресиран до него. Прочете името и се усмихна, след което я целуна сърдечно по бузата:

— С каквото и да си се заела — рече, — желая ти успех.

Тя му махна с ръка за сбогом.

— Къде ще спите тази нощ? — попита Сергей.

Анна му каза.

Анна отвори очи и видя, че Сергей се е настанил на капака на жълтия мерцедес и пуши. Тя се протегна и разтри очи. За първи път спеше в кола — стори й се далеч по-удобно от задната седалка на микробуса на път за канадската граница, където никой не я пазеше.

Излезе навън и раздвижи крака. Червената кутия беше на мястото си.

— Добро утро — поздрави я Сергей. — Надявам се, че спахте добре.

— Вероятно по-добре от теб — засмя се тя.

— След двайсет години в армията сънят се превръща в лукс — успокои я шофьорът. — Но ви предлагам да споделите моята закуска.

Върна се в колата и извади малка тенекиена кутия изпод шофьорското място. Отвори я и показа съдържанието й — истинско пиршество. Две кифлички, сварено яйце, бучка сирене и няколко домата. Имаше дори портокал и термос с кафе.

— Откъде намери всичко това? — попита Анна, докато белеше портокала.

— Неизядената ми вечеря. Жена ми я приготви.

— Как ще й обясниш защо не си се прибрал тази нощ?

— Ще й кажа истината. Прекарах нощта с една красива млада жена.

Анна се изчерви.

— Само дето съм твърде стар, за да ми повярва — додаде той. — Какво ще правим после? Банка ли ще обираме?

— Само ако знаеш къде има петдесет милиона долара в брой — отвърна му. — Иначе ще трябва да занеса кутията в Лондон. Ето защо е по-добре да разбера кога отварят товарните служби.

— Първите служители се появяват там някъде около седем сутринта — поясни Сергей, обели яйцето и го подаде на Анна.

— В такъв случай трябва да сме там към седем, за да съм сигурна, че ще успея да се справя. — Погледна часовника си.

— Май няма да е зле да тръгваме.

— Имам известни резерви.

— Какво имаш предвид? — разтревожи се Анна.

— Трябва да има сериозна причина жена като вас да прекара нощта в кола, а не в хотел. И според мен причината е съдържанието й — посочи червената кутия. — Ето защо би било неразумно да ви видят с нея тази сутрин. — Анна го гледаше втренчено и продължаваше да мълчи. — Възможно ли е вътре да има нещо, което властите не бива да видят? — Изчака за отговор, но такъв не последва. — Така си и мислех — отбеляза Сергей. — Когато бях полковник в армията и трябваше да се свърши нещо, което не биваше да се разчува, възлагах задачата на някой ефрейтор. Установих, че никой не му обръща внимание. Мисля, че днес аз съм вашият ефрейтор.

— Ами ако те хванат?

— Ще го избегна, като дам нещо в замяна. Мислите ли, че е много забавно да си шофьор на такси, след като си бил взводен командир? Не се тревожете, скъпа. Едно-две от моите момчета работят в складовете на митницата и ако цената е добра, те няма да задават излишни въпроси.

Анна отвори куфарчето си, извади плика, който Антон й беше връчил, и подаде на Сергей пет двайсетдоларови банкноти.

— Не, не, уважаема — размаха мъжът ръце в знак на протест. — Няма да даваме подкуп на началника на полицията, а на няколко обикновени момчета. — Взе само една банкнота от двайсет долара. — А тъй като може да се наложи да прибегна до помощта им и в бъдеще — додаде, — по-добре да не вдигаме прекалено цената.

Анна се засмя.

— Когато подписваш документа, гледай подписът да е нечетлив.

— Ясно — доближи той лице към нея, — макар да не разбирам твърде вашите основания. Стойте тук и гледайте да не се показвате много. А сега ще ми трябва и вашият билет.

Анна отвори чантата си, прибра осемдесетте долара и подаде билета си за Лондон.

Сергей седна в колата, запали мотора и потегли.

Тя го изпрати с поглед, докато колата заедно с картината, багажа, билета й за Лондон и двайсет долара изчезнаха зад завоя. Единственото, което би могло да й създаде някакво усещане за сигурност, бяха един домат, една кифла и термос студено кафе.

Фенстън вдигна телефона на десетото иззвъняване.