Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Готова и облечена, тя се огледа в огледалото и отиде в кухнята, за да си направи чаша кафе. Нямаше право на нищо друго, дори на препечена филийка — такива поне бяха инструкциите на помощник-зъболекаря. Включи телевизора, за да чуе новините. Нищо ново. Съобщение за терорист самоубиец на Западното крайбрежие, жена с тегло сто и шейсет килограма дала под съд „Макдоналдс“ за това, че е причина за съсипания й сексуален живот. Тина тъкмо щеше да изключи „Добро утро, Америка“, когато на екрана се появи снимката на куотърбек от отбора по ръгби „49“.

Това й напомни за баща й.

Джак Делейни пристигна в кабинета си на Федерал Плаза 26 малко след седем тази сутрин. Купищата листове и документи, които скриваха бюрото му, му подействаха потискащо. Всеки от тях беше свързан с разследването на Брайс Фенстън, но ето че вече близо година той не можеше да се похвали с кой знае какъв напредък, достатъчен, за да повдигне обвинение и да поиска заповед за арест от някой съдия.

Джак отвори досието на Фенстън с напразната надежда да попадне на нещо, макар и дребно, на някаква малка подробност или поне някаква грешка, която да свърже Фенстън с трите жестоки убийства, станали в Марсилия, Лос Анджелис и Рио де Жанейро.

През 1984 година трийсет и две годишният Нику Мунтеану се появил в американското посолство в Букурещ с изявлението, че може да посочи двама шпиони, работещи в сърцето на Вашингтон, при условие че получи американски паспорт. Всяка седмица посолството получавало по дузина подобни предложения, които в повечето случаи се оказвали напълно безпочвени, но не такъв бил случаят с Мунтеану. Два месеца по-късно двама високопоставени служители били качени на самолет за Москва, а Мунтеану получил своя паспорт.

На седемнайсети февруари 1985 година Нику Мунтеану пристигнал в Ню Йорк. Джак не успя да открие почти никакви данни за дейността му през следващата една година, но най-неочаквано той се оказал достатъчно състоятелен, за да сложи началото на „Фенстън Файнанс“ — малка банка в Манхатън с не много стабилни позиции. Нику сменил името си на Брайс Фенстън, в което само по себе си няма нищо престъпно, но неизвестни останали тези, които го подкрепяли през следващите няколко години, през които банката започнала да приема големи депозити от неизвестни компании в Източна Европа. Най-неочаквано през 1989 година паричният поток секнал. През същата година Николае Чаушеску и жена му Елена избягаха от Букурещ, последваха граждански вълнения в страната. Само за няколко дни двамата биват заловени, съдени и екзекутирани.

Джак изви очи към прозореца и улиците на Манхатън, които се виждаха долу. Спомни си едно често повтаряно във ФБР правило: никога не вярвай на съвпадения, но и никога не ги пренебрегвай.

След смъртта на Чаушеску банката преживяла няколко години на нестабилност, докато Фенстън не се срещнал с Карл Липман, юрист с отнети адвокатски права и наскоро напуснал затвора, където излежал присъда за измама. Много скоро след тази среща банката отново скъпила на краката си.

Джак разгледа внимателно няколко снимки на Брайс Фенстън, който често се появяваше в светските хроника редом с някои от най-известните жени на Ню Йорк. Описваха го ту като блестящ банкер, ту като водещ финансист, понякога и като щедър благодетел, но всяко споменаване на неговото име неизменно бе придружено от хвалебствие за великолепната му колекция от произведения на изкуството. Джак бутна снимките настрани. Още не можеше да свикне с гледката на мъж с обеца, да не говорим колко много го смущаваше бръснатата глава. Недоумяваше каква може да е причината един мъж да го направи. От кого се опитваше да се скрие?

Джак затвори папката с надпис „Мунтеану / Фенстън“ и насочи вниманието си към Пиер дьо Рошел, първата жертва.

Рошел имал нужда от седемдесет милиона франка, за да изплати своя дял от някакви лозови насаждения. До този момент опитът му във винарската индустрия се свеждал единствено до систематичното пресушаване на бутилки. Дори най-повърхностно проучване щеше да докаже, че представеният от него инвестиционен план много трудно ще покрие изискването на банката за надеждност. Ала онова, което привлякло вниманието на Фенстън, най-вероятно бил фактът, че младият човек наскоро наследил замък в Дордон, чиито стени били буквално покрити с прекрасни образци на изкуството на импресионистите — Реноар, две картини на Писаро и една на Моне от периода му в Аржантьой.