Патриша Корнуел - Обвинението

— Мен ако питаш, хората просто искат да видят къде живееш — казва Марино. — Затова си измислят какви ли не оправдания — че уж трябвало да проверят не знам какво си.

Кишата се просмуква в обувките ми, докато вървя предпазливо по алеята.

— Нямаш си представа колко народ ме е питал как изглежда къщата ти. Да си рече човек, че си лейди Ди или друга знаменитост. Освен това Райтър си пъха гагата навсякъде, място не си намира, ако не участва в играта. А това тук е най-гръмкото разследване от Джак Изкормвача насам. Райтър ни е пришпорил, не е за разправяне.

Най-неочаквано блясват фотографски светкавици и аз насмалко да се подхлъзна. Изругавам на висок глас. Фотографите са се промъкнали през оградата на квартала. Докато се мъча да се кача някак с вдигната лява ръка на високата предна седалка в джипа, трима от тях се спускат към мен и започват да щракат като обезумели.

— Ей! — изкрещява Марино на най-близкия натрапник — жена. — Кучко проклета!

Нахвърля й се, опитвайки да ме закрие от фотоапарата, а жената губи равновесие. Пльосва се по задник на хлъзгавата улица, фотоапаратът и другите джаджи се разлетяват с трясък.

— Калтак! — пищи тя като попарена. — Негодник!

— Качвай се! Качвай се в джипа де! — вика ми Марино.

— Мухльо!

Сърцето ми ще изхвръкне от гръдния кош.

— Ще те дам под съд, така да знаеш, негодник с негодник!

Още светкавици, аз си защипвам палтото с вратата на джипа и се налага да я отварям и затварям още веднъж, а през това време Марино мята сака и куфара в багажника, скача зад волана и включва двигателя, който пърпори като моторна лодка. Фотографката се опитва да се изправи и на мен ми хрумва, че не е зле да проверя дали не се е наранила.

— Дай да видим дали не се е ударила — предлагам, загледана през страничния прозорец.

Джипът се устремява към улицата, спира за кратко и отпрашва нататък.

— Кои са пък тия?

Бясна съм. Пред очите ми играят черни кръгове.

— Тъпанари. Ето кои! — Марино грабва микрофона на радиовръзката. — Девети отряд — оповестява по ефира.

— Девети отряд — повтаря диспечерната.

— Не искам да снимат нито мен, нито къщата — повишавам аз тон.

Всяка клетка в тялото ми се надига и роптае: колко несправедливо е всичко!

— Отряд три две нула, кажи му да ми звънне по клетъчния.

Марино държи микрофона до устата си. От отряд три две нула се свързват незабавно с него — клетъчният телефон се тресе като огромно насекомо. Марино го разгъва и казва:

— От медиите са се промъкнали до къщата. Фотографи. Според мен са оставили колите някъде в Уиндзор Фармс, прескочили са оградата и са минали пешком през затревената площ зад будката на пазача. Прати хора да проверят дали има коли, спрели на забранено място, нека ги изтеглят оттам. Ако продължават да се разхождат из двора на докторката, да ги арестуват.

След това затваря телефона, сякаш е капитан Кърк, който току-що е заповядал на „Ентърпрайз“ да премине в настъпление.

При будката на пазача забавяме скорост и виждаме как отвътре излиза Джо, старче, до немай-къде гордо, че носи кафява униформа като на Пинкъртън 1 1 Алън Пинкъртън — прочут английски детектив, живял през XIX в. — Б.пр. , мило, възпитано и любезно, но лично аз не бих разчитала на него и на колегите му да ме предпазят от друго, освен от сеирджии. Изобщо не съм изненадата, че Шандон, а сега и ония нахалници от медиите са проникнали в квартала. Върху подпухналото сбръчкано лице на Джо се изписва неудобство, когато той забелязва, че и аз съм вътре в джипа.

— Ей, мой човек — изсумтява Марино през отворения прозорец, — как фотографите са минали оттук?

— Моля?

Дядката веднага застава нащрек и оглежда с присвити очи хлъзгавата безлюдна улица с лампи, хвърлящи в горния край на стълбовете жълти ореоли.

— Пред къщата на докторката са. Най-малко трима.

— Не са минавали оттук — заявява Джо.

Връща се в будката и грабва телефонната слушалка. Ние продължаваме нататък.

— Само това можем да направим, докторке — казва ми Марино. — И да си завираш главата в пясъка, пак ще има колкото щеш снимки и помия.

Гледам вторачено през прозореца красивите, празнично осветени къщи в стил английски ампир.

— Лошата новина е, че вече си изложена на още по-голяма опасност — захваща да ми проповядва той и да ми обяснява онова, което и сама знам и за което точно сега не ми се слуша. — Сега половината свят ще види голямата ти тежкарска къща и точно къде живееш. Онова, което ме притеснява най-много е, че покрай цялата дандания на прицел ще те вземат и други смахнати. Ще почнат да си въобразяват, че си лесна плячка, жертва, с която могат да се позабавляват, точно като мижитурките, които обикалят по съдилищата и проучват къде точно ще се гледат делата на изнасилвачите — да идат да позяпат и да послушат.