Патриша Корнуел - Хищникът

— А и не много пациенти — добави той — искат в устата им да се вижда злато, особено по предните зъби.

Той продължи да нанася в картона различните поправки, извадени зъби, форми и особености на жената. Захапката й беше леко крива, а на предните й зъби имаше полукръгла следа, вероятно причинена от захапването на лулата, тъй като на Греъм бе съобщено, че са я виждали с лула.

— Ако е пушела лула, не бихте ли очаквали по зъбите й да има петна от тютюна? — попитах, тъй като не видях никакви следи от тютюн.

— Може би. Но вижте колко разядени са повърхностите на зъбите й — онези части при венеца, които са наложили изработката на златните пломби — посочи той. — Основните повреди по зъбите й вероятно са причинени от маниакално миене.

— Значи ако си е миела зъбите по десет пъти на ден, не би трябвало да има петна от тютюн — каза Марино.

— Да си мие зъбите като смахната не отговаря на лошата й хигиена — отбелязах. — Всъщност устата й изглежда абсолютно различна от всичко друго по нея.

— Можете ли да определите кога е извършена тази работа в устата й? — запита Рейдър.

— Всъщност не — отговори Греъм, без да спре прегледа. — Но е доста добра. Според мен всичко е направено от един и същ зъболекар, а единственият район в страната, където все още се работят пломби със златна амалгама, е Западният бряг.

— Чудя се откъде ли знаете това — обърна се към него детектив О’Донъл.

— Съвсем просто. Можете да си направите такива пломби само там, където все още има зъболекари, които ги правят. Аз например не ги правя. А и не познавам лично някой, който се занимава с това. Но има една организация, наречена Американска академия на операторите за златна амалгама, в която членуват неколкостотин човека — зъболекари, които се гордеят, че все още са занимават с тази дейност. Повечето от тях са в щат Вашингтон.

— Защо някой би искал да му направят подобна пломба? — запита О’Донъл.

— Златото издържа дълго време — отговори Греъм, като погледна към него. — Има хора, които са нервни по отношение на това, което поставят в устата им. Предполага се, че някои от химикалите в състава на белите пломби могат да нанесат щети на зъбните нерви. Освен това тези пломби се износват и стават на петна много по-бързо. Други хора пък вярват, че среброто е виновно за всичко — от кисти до косопад.

Марино реши да се намеси:

— Да, а пък някои кретени просто харесват как изглежда златото.

— Да, така е — съгласи се Греъм. — Може и тя да е от тях.

Но аз не мислех така. Тази жена не правеше впечатление на човек, който се интересува от вида си. Подозирах, че е обръснала главата си не за да насочи вниманието на хората към себе си, или пък защото е мислела, че е модерно. Когато започнахме да я преглеждаме вътрешно, разбрах доста неща, макар загадката да се задълбочи.

Тя беше прекарала хистеректомия — бяха й премахнали матката и оставили яйчниците. Беше дюстабанлийка. Имаше и стар мозъчен кръвоизлив в предната част на мозъка от удар, счупил черепа й под белезите, които бяхме намерили.

— Била е жертва на нападение, вероятно преди много години — казах. — А то е от онзи вид наранявания на главата, които свързваме с промяна на личността.

Помислих си за скитането й и за това, че никой не я търсеше.

— Вероятно се е отчуждила от семейството си и е претърпяла загуба на паметта.

Хоровиц се обърна към Рейдър:

— Виж дали не можем да ускорим токсикологичния тест. Хайде да проверим дифенилхидантоина.

До края на деня не можеше да се направи нищо повече. Хората в града мислеха само за Коледа и лабораториите и повечето офиси бяха затворени. Ние с Марино се поразходихме няколко пресечки към Сентръл Парк и се отбихме в гръцка сладкарница, където пих кафе, защото не можех да хапна нищо. После си хванахме такси.

Уесли не беше в стаята си. Върнах се в моята и дълго време стоях до прозореца, гледайки към тъмните, оголени дървета и черните камъни сред снежните преспи в парка. Небето беше сиво и мрачно. Не виждах ледената пързалка, нито фонтана, където бе намерена мъртвата. Въпреки че не можах да видя местопрестъплението, когато и нейното тяло е било там, бях разучила добре снимките. Стореното от Голт беше ужасно. Зачудих се къде ли е той сега.

Не можех дори да преброя случаите на насилствена смърт, по които бях работила от започването на кариерата си, но въпреки това разбирах повечето от тях много по-добре, отколкото показвах на свидетелското място. Не е трудно да разбереш хора, които са били толкова разгневени, дрогирани, уплашени или подлудени, че са убили. Дори психопатите имат своя собствена извратена логика. Но Темпъл Брукс Голт изглеждаше невъзможно да бъде описан или разбран.