Патриша Корнуел - Стръв за алигатори

— Нали знаеш, че когато си притиснеш ръката с чекмеджето или се порежеш с нож, не го усещаш? Мисля, че е било по този начин, освен ако не е ставало бавно. Бавно като при мъчение.

Сърцето на Ник прескачаше, все едно имаше аритмия.

— Не е била измъчвана — каза Скарпета, като погледна Ник в очите. — Определено не.

— А пробожданията? — попита Ник.

— „Разкъсвания на пръстите и дланите.“ Травми при самозащита. — Тя отново погледна към Ник. — „Пробив на десния и левия дроб с двестамилилитров хемоторакс от всяка страна.“ Толкова съжалявам. Знам, че това е тежко.

— Това ли я е убило? Белодробните наранявания?

— Вероятно. Особено в комбинация с травмите на главата. Имала е и счупени нокти на дясната и лявата ръка. Изпод ноктите е изваден неидентифициран материал.

— Смятате ли, че е бил запазен? ДНК анализът не е бил толкова развит, колкото е днес.

— Чудя се какво, по дяволите, означава „неидентифициран“? — обади се Марино.

— С какъв вид нож? — попита Ник.

— С късо острие. Но точно колко късо не бих могла да кажа.

— Може би джобно ножче — предположи Марино.

— Може би — отговори Скарпета.

— Майка ми нямаше джобно ножче. Нямаше никакво… — Очите на Ник се напълниха със сълзи, но успя да се овладее. — Исках да кажа, че никога не си е падала по оръжия.

— Той може да е имал — каза й меко Луси. — Но според мен, ако оръжието е било джобен нож, не е смятал, че ще му е необходим. Може просто да го е носил у себе си, както доста други мъже.

— Прободните рани различни ли са от тези, които видяхме днес? — попита Ник Скарпета.

— Абсолютно.

Ник започна да им разказва за антикварния магазин на майка си. Обясни им, че майка й е била собственичка, но е работила в него само по няколко часа, за да се грижи за семейството си. Каза им, че майка й се е познавала с Шарлот Дард.

Ник се загледа в чашата си с кафе.

— Ако още веднъж бутна това нещо в микровълновата, дали утре ще получа делириум тременс от кофеина?

— Майка ти и Шарлот Дард са били приятелки? — попита Марино. — Мамка му! Ако нямаш нищо против, мога ли да попитам защо, по дяволите, не си споменавала това преди?

— Честен кръст — отвърна Ник, — просто не се бях сещала за нея до този момент. Предполагам, че съм блокирала много неща в съзнанието си. Почти никога не мисля за майка или поне не го правех, докато не започнаха да изчезват жени. Сцената на местопрестъплението… Онова, което е сторил на Ребека Милтън. И сега…

Тя се изправи, за да притопли кафето си. Микровълновата печка работи шумно около минута, след което вратата се отвори и тя се върна на дивана с чаша димящо кафе, вече негодно за пиене. Миришеше на прегоряло.

— Ник — попита Скарпета, — фамилията Робилард на мъжа ти ли е?

Тя кимна.

— А какво е моминското ти име?

— Майо. Майка ми се казваше Ани Майо. Ето защо малко хора знаят, че съм нейна дъщеря. А и с времето хората забравят. Ченгетата, които помнят смъртта й, никога не ме свързват с нея. Аз също си трая. — Тя отпи от кафето, без да усеща вкуса му. — Нейният антикварен магазин се беше специализирал в продажбата на цветни стъкла, врати, щори и най-различни добре запазени вещи, които си струваха, стига човек да знаеше какво търси. Много от мебелите бяха изработени от кипарис. Шарлот Дард беше нейна клиентка и по онова време пренареждаше къщата си и купуваше доста неща от магазина на мама, така се сприятелиха. Без да бъдат особено близки. — Тя спря, ровейки в паметта си. — Мама ни разправяше за тази богата жена със спортна кола и колко красива щяла да стане къщата й, когато всичко бъде готово. Предполагам, че покрай г-жа Дард търговията е вървяла доста добре. Татко никога не е изкарвал много пари като гимназиален учител. — Тя се усмихна тъжно. — А мама наистина се справяше много добре и беше пестелива. Баща ми сега живее предимно от онова, което мама бе спечелила благодарение на своята изобретателност с магазина.

— Г-жа Дард е злоупотребявала с лекарства — вметна Скарпета. — Починала е от свръхдоза, нещастен случай или убийство. Подозирам последното. Предполага се, че е страдала от загуби на съзнанието малко преди да умре. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Това се знае от целия град — отвърна Ник. — Беше най-спряганата тема в Батън Руж. Починала внезапно в една стая в мотел „Райски земи“. Звучи ми като име на гробище. Близко до Чоктоу, много скапана част на града. Носеха се слухове, че е имала връзка и се е срещала с мъжа там. Не знам нищо повече от онова, което се тиражираше в новините.