Обръщам се и се фокусирам върху теб.
Очите ти са отворени и ти лежиш по гръб, вперил поглед в мен. Около теб се образува локва кръв. Устните ти се движат, но не мога да чуя нито дума. Не помръдваш крака и осъзнавам, че куршумът е увредил гръбначния ти мозък. Отново правиш опит да говориш и този път разбирам какво ми казваш.
— Направи го. Довърши го.
Нямаш предвид нея, а себе си.
Поклащам глава, ужасен от това, което искаш от мен. Не мога да го направя. Моля те, не очаквай от мен да направя това! Стоя, уловен като в капан между отчаяната ти молба и паниката, която ме пришпорва да избягам.
„Направи го веднага“ — молят ме очите ти. — „Преди да са дошли.“
Поглеждам краката ти, проснати на пода и безполезни. През ума ми се изреждат ужасите, които те очакват, ако останеш жив. Мога да ти спестя всичко това.
— Моля те.
Поглеждам към жената. Тя не помръдва, не си дава сметка за моето присъствие. Иска ми се да дръпна главата й силно назад, да оголя шията й и да забия острието дълбоко в гърлото й, заради това, което ти причини. Но те трябва да я намерят жива. Само ако е жива ще мога да си тръгна, без да ме преследват.
Ръцете ми в каучуковите ръкавици са потни и вдигам непохватно пистолета, който ми се струва чужд.
Заставам в края на локвата кръв, поглеждам надолу към теб. Сещам се за вълшебната нощ, когато се разхождахме из храма на Артемида. Стелеше се лека мъглица и в падащия сумрак хвърлях погледи към теб, както вървеше сред дърветата. Внезапно спря и ми се усмихна в здрача. И погледите ни се срещнаха през великата граница, деляща света на живите от света на мъртвите.
Гледам през тази граница сега и усещам погледа ти, насочен в очите ми.
Това всичко е за теб, Андрю, струва ми се. Правя това заради теб.
Виждам благодарност в очите ти. Тя стои там дори когато вдигам пистолета в треперещите си ръце. Дори когато натискам спусъка.
Кръвта ти опръсква лицето ми, топла като сълзи.
Обръщам се към жената, все така просната в безсъзнание на ръба на леглото. Поставям оръжието до ръката й. Сграбчвам я за косата и със скалпела отрязвам кичур близо до тила й, където липсата му няма да бъде забелязана. С този кичур ще я запомня. Чрез миризмата му ще запомня страха й, главозамайващ като миризмата на кръвта. Той ще ме крепи, докато я срещна отново.
Излизам през задната врата в нощта.
Вече не притежавам безценния кичур коса. Но и вече нямам нужда от него, защото познавам миризмата й толкова добре, колкото познавам и собствената си миризма. Познавам вкуса на кръвта й. Познавам сребристото сияние на потта по кожата й. Всичко това нося в мечтите си, където удоволствието пищи като жена и оставя кървави следи след себе си. Не всички сувенири могат да се държат в ръката или да се мачкат в нея. Някои можем да съхраняваме единствено в най-съкровените кътчета на съзнанието си, в сърцевината си на влечуго, от което сме и произлезли.
Тази част вътре в нас, която повечето хора отричат.
Аз никога не съм го правил. Признавам съществуването на същностната си природа, прегръщам я. Аз съм такъв, какъвто ме е създал Бог, каквито ни е създал всичките.
Както е благословен агнецът, така е благословен и лъвът.
Както и ловецът.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5665
Издание:
Тес Геритсън. Хирургът
Американска. Второ издание
ИК „ИнфоДАР“, София, 2008
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Нели Байкова
ISBN: 978-954-761-312-6
Вторият по големина град в Тайланд, намира се в северната част на страната — Бел.ред.
Catgut (англ.) — котешки черва. — Бел.прев.
Kit — едновременно котенце и малка цигулка. — Бел.прев.
Номер 42,5 според стандартната номерация. — Бел.прев.
Violent Criminal Apprehension Program — Програма за свързани с насилие престъпления. — Бел.прев.
Пунктиране на кухина за отстраняване на течност. — Бел.ред.
Прясно замразена плазма — отделена до 3–6 часа след кръвовземането и замразени при -30°С. Съдържа всички коагулационни фактори, фибриноген, албумин. — Бел.ред.
Лабораторен показател на съотношението между обема на червените кръвни клетки и обема на цялата кръв — Бел.прев.
Було на перитонеума — Бел.ред.
Читать дальше