Тес Геритсън - Хирургът

Тук дните минават бавно. Сам съм в килията си, отделен от другите затворници заради моята известност. Само психиатрите разговарят с мен, но започват да губят интерес, защото не мога да им предложа вълнуващо проникване в корените на някаква патология. Като дете не съм мъчил животни, не съм палил пожари и никога не съм се напикавал в леглото. Ходех на църква. Бях учтив с по-възрастните.

Използвах кремове със слънцезащитен фактор.

Аз съм толкова нормален, колкото са и те, и те го знаят.

Единствено фантазиите ми ме отделят, фантазиите, които ме доведоха до тази студена килия, в този студен град, където вятърът е побелял от сняг.

Увивам се с одеялото и ми е трудно да повярвам, че по света има места, където загорели на слънцето тела се потят върху топлия пясък, а плажните чадъри потрепват от ветреца. Тя обаче отиде точно на такова място.

Бръквам под дюшека и измъквам парчето, което откъснах от изхвърления днешен вестник, който пазачът ми подпъхна така мило под вратата, разбира се, срещу заплащане.

Това е обява за венчавка. В три часа следобед на петнайсети февруари д-р Катрин Кордел се омъжи за Томас Мур.

Булката бе предадена на младоженеца от баща си, полковник Робърт Кордел. Тя беше с рокля в слонова кост с мъниста. Младоженецът беше в черно.

Приемът след венчавката бе в хотел „Копли плаза“ в Бак Бей. След продължителния си меден месец на Карибите, двойката ще се установи да живее в Бостън.

Сгъвам изрезката и я пъхам отново под дюшека, където ще бъде на сигурно място.

Продължителен меден месец на Карибите.

Сега тя е там.

Виждам я как лежи със затворени очи на плажа, а полепналият по кожата й пясък блести на слънцето. Косата й е като червена коприна, пръсната върху плажната хавлия. Тя дреме на жегата, толкова отпусната, че ръцете й сякаш са без кости.

И тогава, в следващия миг, отскача. Очите й се отварят широко, сърцето думка в гърдите й. От страх я избива студена пот.

Мисли си за мен. Така, както аз си мисля за нея.

С нея сме свързани завинаги, с интимността на любовници. Тя усеща пипалцата на моите фантазии, които се гърчат край нея. И никога няма да успее да преустанови тази връзка.

Гасят осветлението в килията ми. Дългата нощ започва, изпълнена с ехото на спящите из килиите мъже. С хъркането, кашлянето и дишането им. С неясното им говорене насън. Но когато настъпи нощният покой, не мисля за Катрин, а за теб. За теб, източника на най-голямата ми мъка.

Поради това ще пия големи глътки от извора на Лета, извора на забравата, за да залича спомена за последната ни нощ в Савана. Последната нощ, когато те видях жив.

Сега пред мен плуват образи, застават въпреки волята ми пред моите ретини, докато се взирам в мрака в килията си.

Гледам надолу към раменете ти и се възхищавам на кожата ти, която е толкова по-тъмна от нейната, възхищавам се на контракциите на мускулите на гърба ти, докато проникваш отново и отново в нея. Наблюдавам те как я обладаваш през онази нощ, как обладаваше и другите преди нея. И когато свърши и семето ти се изля в нея, ти ме погледна и се усмихна.

И каза:

— Така. Сега вече е готова за теб.

Но действието на наркотика още не се е разсеяло и когато притискам острието в корема й, тя почти не трепва.

Няма болка, няма и удоволствие.

— Разполагаме с цялата нощ — рече ти. — Просто почакай.

Гърлото ми е пресъхнало, влизаме в кухнята, където пълня чаша с вода. Нощта едва започва и ръцете ми треперят от възбуда. Мисълта за това, което предстои, ме изпълва целия, и докато отпивам водата, си напомням да удължа удоволствието. Имаме цяла нощ и искаме да я удължим.

„Виж едно, направи едно, научи едно“ — казваш ми ти. Обеща, че тази нощ скалпелът е мой.

Но аз съм жаден, затова оставам след теб в кухнята, докато ти се връщаш да видиш дали вече се е събудила. Стоя все още до мивката, когато проехтява изстрел.

Тук времето замръзва. Помня настъпилата тишина. Тиктакането на кухненския часовник. Звукът от ударите на собственото ми сърце в ушите. Ослушвам се, напрягам се да чуя стъпките ти. Да чуя как ми казваш, че е време да тръгваме и то по-бързо. Страхувам се да помръдна.

Най-сетне си налагам да изляза в коридора, да отида в спалнята й. Спирам на прага.

Нужни са ми няколко секунди, докато осъзная целия ужас.

Тя лежи наполовина на леглото, наполовина увиснала настрани, опитвайки да се изкачи обратно на матрака. От ръката й е паднал пистолет. Приближавам до леглото, грабвам хирургически ретрактор от нощното шкафче и го стоварвам върху слепоочието й. Тя притихва.